Рим не е виждал такова триумфално завръщане от времето на Юлий Цезар и възхода на империите. Мощта на императорския Рим непрекъснато намалява, особено на запад. Варварските нападения и бунтовете на сателитите заедно с растящия вътрешен безпорядък водят най-голямата империя, която Западният свят някога е познавал, към нейния залез.
Но в 274 г. от рождението на Христа този процес внезапно прекъсва. Пред очите на римляните един млад, енергичен и изключително амбициозен император възстановява предишното величие на Западната империя. Това е Луций Домиций Аврелиан. Войник със скромен произход от североизточната провинция Дакия Рипензис /Крайбрежна/, той се издига до висш ранг и, следвайки тогавашната римска мода, взима властта, като убива своя предшественик и унищожава съперниците си.
Най-напред той воюва с варварите по течението на Дунава, като ги изтласква обратно към границата. След това отблъсква други варвари в Италия и бързо насочва вниманието си на изток. Преминава с войските си през Сирия и разгромява силите на една разбунтувала се царица, а столицата й Палмира срива до основи. Накрая императорът събира легионерите си и се отправя на северозапад, за да се справи с непокорната галска държава, която преди 15 години се е обявила за независима от Рим.