Щастливата носталгия

Автор: Амели Нотомб

Коментари: 2

Издател Колибри
Преводач Светла Лекарска
Брой страници 112
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 124 грама
Размери 13x20
ISBN 9786191505944
Баркод 9786191505944
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

В двайсет и второто си произведение, „Щастливата носталгия” (2013), Амели тръгва по следите на своето японско минало, описано в „Изумление и трепет” и в „Нито Ева, нито Адам”. Съпровожда я френски телевизионен екип, който прави филм за нея. Всичко, което обичаме, се превръща в измислица. Най-важната сред моите измислици бе Япония. Така започва тази автобиографична книга, много различна от другите книги на ексцентричната белгийска писателка. Написана е просто и откровено, с желанието да се разбере дали измислената Япония отговаря на истинската. Тук Амели Нотомб не дава воля на въображението си, не се пита „какво би станало, ако”, не изобретява екстравагантни имена. Само разказва, както се разказва едно пътуване към детството. С носталгия. Японците имат само една дума за носталгия, казва ни авторката – „натсукаши”, и тя означава щастлива носталгия, тя е моментът, в който споменът се връща в паметта и я изпълва с блаженство. „Щастливата носталгия” е книга, в която се запознаваме с една не толкова зрелищна, но много автентична Амели Нотомб.

от Николай Узунов / дата: 23 фев 2016

За Джойс ви похвалих, но каква е тази корица? Амели е на планетата на Малкия принц ли??? :/

от Taня / дата: 19 фев 2016

Страхотно! Тази е и от биографичните ?! Обичам я тази луда Амели.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Всичко, което обичаме, се превръща в измислица.“ Ето, затова обичам да чета Амели Нотомб. Защото казва неща, които знаем, но не знаем, че ги знаем. И уж тръгва от себе си към себе си, а стига до теб. Като това първо изречение в най-новата й книга, преведена на български.
Амели, описала в „Изумление и трепет“ японската си бавачка, която счита за втора майка, и в „Нито Ева, нито Адам“ японския си годеник, от който е избягала, се връща след години, за да се срещне с тях. Ти нямаш нито японска бавачка, нито богат, интелигентен и влюбен японец, от който си побягнала, но чувствата на завръщането, които Амели Нотомб ти описва, са ти много близки, познати, твои. Чувствата са универсални, независимо дали добрият ангел от детството ти живее в Кобе или в изчезващо родопско село и дали си зарязал една младежка любов в мегаполиса Токио или в градчето с единствена гимназия.
Амели Нотомб прави тези чувства универсални. Не знам как го прави – уж говори само за себе си, а читателят някак се оказва главен герой. Точно обратното на роящите се книги в аз-форма, в които авторите /особено българските/ не могат да изведат преживяванията си извън собствената си суета, не могат да надскочат свръхценното си аз и така не ни предлагат нищо освен преувеличеното си значение.
Може би тайната е в това, че Амели Нотомб е жестока към думите – убила е всяка дума, която затлачва смисъла. Полирала е всяко изречение до блясъка на афоризъм. Затова трябва да бъде четена бавно. И без това няма голямо значение /поне в книгите, в които пише за себе си/ какво ще се случи. Голямото значение е в дълбочината на преживяванията. Ще ви стане ясно дали това е вашият автор, ако след края на книгата сте разбрали повече неща за себе си, отколкото за Япония.

Веселина Седларска, приятел Хеликон-Сливен

Амели Нотомб, детето-чудо на френската литература от последното десетилетие, е родена през 1967 г. в Япония от родители белгийци. Прекарва детството си в Далечния изток, където баща й е посланик - Япония, Китай, Лаос, Бирма, Бангладеш. Завършва филология в родината си, след което заминава отново за Япония и там работи като преводачка. След завръщането си в Европа се отдава на писане. Авторка е на дванайсет романа. Всяка година издава по една книга и тя неизменно става събитие. Клубовете на почитателите й се множат, преведена е на повече от двайсет езика. На българския читател е позната с романите си "Изумление и трепет" - награда на Френската академия (1999), и "Козметика на врага".
"Хигиена на убиеца" (1992) е първият роман на Амели Нотомб, с който тя се прочува.