Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Бях чувала името Шарлот преди това.
Но не знаех, че някога е съществувала талантлива художничка на име Шарлот Саломон (1917 -1943).
И ето – появи се на бял свят нова книга на един от любимите ми автори – Давид Фоенкинос. И, разбира се, веднага я грабнах и зачетох. Но първо се влюбих в корицата, в нежните ѝ цветове, в момичето и падащите сърца, които извират от нея. Това е тя.
Осем години минават откакто Фоенкинос случайно е посетил изложба на Шарлот и се влюбва в нейните картини, докато напише книга за нея.
Те са основният му източник на вдъхновение - съчетават текст и рисунки, разказващи живота на художничката. „Живот? Или театър?“ така ги е нарекла всички заедно.
Давид посещава местата, където е живяла, среща се е с потомци на хора, които лично са я познавали и са изиграли решаваща роля в съдбата ѝ.
В крайна сметка той решава да напише романа под формата на кратки и синтезирани изречения.
Колко от написаното е истина? Не знам.
В по-голямата си част книгата описва едни много лични и съкровени човешки моменти, които са плод на писателското въображение. Затова не мога да я дефинирам като изцяло биографична. Има повече фикция, примесена с реални факти. Останалото е четене между редовете и цветовете на картините от страна на Фоенкинос.
А резултатът е роман, в чиито думи неизменно повярвах и преживях.
Впечатли ме упоритостта на това момиче (чието име в превод означава свободен човек), което за краткия си земен път преживява разтърсващи мигове – майка ѝ се самоубива; баща ѝ я пренебрегва и изцяло се е отдава на работата си като лекар; макар да намира утеха в приятелството си със своята мащеха, те все пак имат повече търкания и сблъсъци по между си; издевателствата и подигравките, които трябва да търпи като еврейка, което я нарежда и сред „презрените художници“; любовта ѝ с Алфред, раздялата, животът ѝ в изгнание и накрая залавянето и отвеждането ѝ в концентрационен лагер, където е убита, докато е бременна.


„Шарлот“ е една крайно трагична и в същото време изключително вдъхновяваща история.