Сартр и Камю са били приятели, Сартр години след смъртта съжалява за думите си.
Чужденецът/ ново издание
Автор: Албер Камю
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Фама |
| Преводач | Георги Панов |
| Брой страници | 144 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 194 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789545974519 |
| Баркод | 9789545974519 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда, роман, в който главният герой извършва убийство без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта.
"Чужденецът е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю /1913-1960/, носител на Нобелова награда за литература.
Безкрайно глупава и надценена книга. Камю е философ, но няма никаква литературна дарба. Това е памфлет на философията на езистенциализма и кръгла нула като творческо писане. Прочетете едно от писмата на Жан Пол Сартр до Камю по темата - нарича книгата "твоето малко недоносче".
"Чужденецът" е манифест на екзистенциализма, знакова творба за това модно някога течение във философията и литературата. Но, като оставим настрана тази обвързаност, книгата е изключително постижение сама по себе си.
Книгата наистина се чете лесно, без излишни описания. Определено предизвика в мен много въпроси и разсъждения.
Книгата се чете лесно, но не успя да ме грабне! Накрая дори ми стана скучна...
Една от най-гениалните книги на всички времена!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Чужденецът – Мьорсо!
Безинтересен и механичен живот, безчувствен герой, чиито сиви дни са изпълнени със скука и студенина.
Убийството – първата проява на живот в Мьорсо. Той стреля, след това още четири пъти. Това е моментът, в който героят за пръв път проявява заспалата си човешка същност. Той убива арабина, но съживява себе си. Мьорсо е осъден за деянието си. И въпреки че по време на процеса остава отчужден от случващото се, смъртната присъда го разтърсва до дъното на душата му.
Въпроси:
Защо човек, толкова отегчен от живота, в крайна сметка започва да мечтае и да се надява за помилване, за още много години предстоящ живот?
Кога човек осъзнава, че е жив? Когато умира?!
Неспособността на едно човешко същество да живее истински, да общува, да обича, да плаче, да тъжи, да се смее... Защо? Заради неистинността и неразбирането, които среща в другите? Това ли го превръща в чужденец на света и на самия себе си? Неспособността да понесе хората и живота такива, каквито са?
Кое те прави престъпник? Да убиеш друго човешко същество? Да убиеш себе си като превръщаш живота си в безмислен наниз от отминаващи дни?
В предсмъртните си часове Мьорсо е много повече жив, откогато и да било.
И защо хората обичат да гледат екзекуции? Защото им дава усещането за живот, за късмета да бъдат живи, когато нечия друга глава пада отрязана, за тръпката да видят смъртта и да останат недокоснати от нея. Същото усещане, което дава дръпването на спусъка и убийството на друг човек – усещането, че си жив.
Всички сме чужденци в неспособността си да разберем света, хората, самите себе си. Но всички ние сме еднакви в общата си жажда за живот и в нуждата да го усещаме и поддържаме в самите себе си.
Чужденец – всеки един от нас?
„Абсурдът се ражда в това съпоставяне между човешкия порив и безсмисленото мълчание на света” – Албер Камю
Любина Йорданова, Хеликон Русе
