Взех си книгата случайно от Хеликон, признавам, заради ниската цена. Останах удивена и много щастлива! Невероятна е! Отдавна не бях попадала на толкова добра и дълбока творба. Майсторски разказ и литературни похвати. Остави ме без дъх и разплакана! Преводът също е направен майсторки. В личната ми класация е в челната десетка.
Цветя за Алджърнън
Автор: Даниел Кийс
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Кибеа |
| Брой страници | 416 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 295 грама |
| Размери | 18x13 |
| ISBN | 954-474-105-4 |
| Баркод | 954-474-105-4 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Книга, посрещната с небивал възторг, определяна от читателите и от критиката като поразително оригинална...
Тази необикновена история за придобиването и загубата на изключителни интелектуални способности, за превръщането на един умствено изостанал човек в гениален ум и болезненото връщане към първоначалното състояние, осветява неизследвани аспекти на самопознанието, завладява с драматизма на изконния човешки стремеж към знание и интелектуална изява, с високото напрежение при прекосяване на разстоянието между гения и идиота, с предизвикателното поставяне на проблемите за любовта, приятелството и общуването от гледната точка на всички, които излизат извън нормата.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Когато една книга е впечатляваща, когато оставя вкус в устата, трепет, пък било то и от уплах, в душата...тогава най-трудно се пише за нея.
Болезнен, истински, трогателен, толкова много определения мога да дам за "Цветя за Алджърнън" на Даниел Кийс. Но няма да е достатъчно. Защото в изследванията си на човешкия мозък авторът стига много по-далеч. Накара ме да се замисля за истинските ценности в живота, за добрината, за това, което даваме на другите около нас, за очакванията ни...
Достатъчен ли е интелектът, за да бъдеш обичан? Какво влияе върху отношенията ни с околните, доколко самооценката на един човек може да излезе от субективизма и кое е по-важно за личното щастие...ако не любовта към хората като цяло? Всички тези въпроси преминаха през мен, докато четях книгата. Но и това не е всичко. Кийс ме накара да се замисля за собственото си отношение към човека, да погледна около себе си и да не съдя никого за това какъв е, да приемам различията, да бъда поне малко по-добра.
Историята на Чарли - мъж-момче в началото на 30-те си години с увреждания и специфични обучителни трудности, който мечтае да стане умен, за да впечатли и да се хареса на всички - е повече от потресаваща. Кийс изгражда романа си като дневник на момчето, което заради желанието си да учи, става обект на експеримент - операция на мозъка, която бързо го превръща в свърх гений. Но геният се оказва различен човек от добряка Чарли, с когото всички се шегуват, но и всички обичат. Един по-съвременен Дориан Грей, който се влюбва, но и разлюбва себе си в един научен експеримент.
Наред с фантастичната, особено за края на 50-те години, фабула, Кийс поставя редица морално-етични въпроси и обществени казуси, които и до днес са актуални, и които и превръщат историята на Чарли в неостаряваща класика.
И малко факти - през 1959 г. книгата първоначално се появява като новела на страниците на списанието за фантастика и фентъзи "The Magazine of Fantasy & Science Fiction". Още следваща година Кийс получава награда за труда си, но не спира да доразвива идеята си и скоро Чарли става герой в цял роман, който също е отличен с приз за фантастика. Успехите сред публиката на чаровния и будещ толкова емоции Чарли продължават и на големия екран, а актоьрът Клиф Робъртсън получава Оскар за ролята си в образа на героя от романа.
Болезнен, истински, трогателен, толкова много определения мога да дам за "Цветя за Алджърнън" на Даниел Кийс. Но няма да е достатъчно. Защото в изследванията си на човешкия мозък авторът стига много по-далеч. Накара ме да се замисля за истинските ценности в живота, за добрината, за това, което даваме на другите около нас, за очакванията ни...
Достатъчен ли е интелектът, за да бъдеш обичан? Какво влияе върху отношенията ни с околните, доколко самооценката на един човек може да излезе от субективизма и кое е по-важно за личното щастие...ако не любовта към хората като цяло? Всички тези въпроси преминаха през мен, докато четях книгата. Но и това не е всичко. Кийс ме накара да се замисля за собственото си отношение към човека, да погледна около себе си и да не съдя никого за това какъв е, да приемам различията, да бъда поне малко по-добра.
Историята на Чарли - мъж-момче в началото на 30-те си години с увреждания и специфични обучителни трудности, който мечтае да стане умен, за да впечатли и да се хареса на всички - е повече от потресаваща. Кийс изгражда романа си като дневник на момчето, което заради желанието си да учи, става обект на експеримент - операция на мозъка, която бързо го превръща в свърх гений. Но геният се оказва различен човек от добряка Чарли, с когото всички се шегуват, но и всички обичат. Един по-съвременен Дориан Грей, който се влюбва, но и разлюбва себе си в един научен експеримент.
Наред с фантастичната, особено за края на 50-те години, фабула, Кийс поставя редица морално-етични въпроси и обществени казуси, които и до днес са актуални, и които и превръщат историята на Чарли в неостаряваща класика.
И малко факти - през 1959 г. книгата първоначално се появява като новела на страниците на списанието за фантастика и фентъзи "The Magazine of Fantasy & Science Fiction". Още следваща година Кийс получава награда за труда си, но не спира да доразвива идеята си и скоро Чарли става герой в цял роман, който също е отличен с приз за фантастика. Успехите сред публиката на чаровния и будещ толкова емоции Чарли продължават и на големия екран, а актоьрът Клиф Робъртсън получава Оскар за ролята си в образа на героя от романа.
Елена Бойчинова, Хеликон Витоша
"Цветя за Алджърнън" е истински урок по толерантност! Тя дава съвсем ясен портрет на това как масата се държи с различните... Като цяло книгата ще пребъде във времето, защото носи заряда на бъдещето - трактува тема, която е все по-актуална, тъй като с напредването на технологиите всички ние се изправяме пред нови морални и етични дилеми.
Отправям своите комплименти към Даниел Кийс за бузкрайно силното четиво. Ще си помечтая да преведат и останалите негови книги.
Веселина Желева, Хеликон Бургас
