Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Налице са доста оценки за въздействието на почти безмилостните щрихи и контури в бързия, експресионистичен или направо сюреалистичен поток от думи, известен като „Тропик на рака”. Тази т. нар. от Хенри Милър не-книга е считана за негов пробив във всяко отношение, включително значителна сума франкове след публикуването през 30-те години на ХХ-ти век. Като сливане на биографично и въображаемо, „Тропик на рака” е пример за словесна уникалност. Може би авторът наистина придава на последната „инстинкт на убиец”, или поне инстинктите на достигнал до твърдо дъно човек-творец.

За относителна яснота на този текст, трябва да подчертаем връзката между стил и усет за най-добри място и време, в смисъла на една история на литературата. Приликата с изпълнението на определен стил музика, например ексцесии от твърд джаз, и редуването с редки контра пасажи за друго внимание и дишане на Хенри-героя въздействат като периодична сценичност, която не е четивността на роман, а отразява живота в Париж, лишен от романтизъм. (Този подход е в сила и за „Разпятие в розово”, по-късната трилогия на Хенри Милър, за която съотнасянето с предходното от тази дисциплина вече не е толкова благоприятно.).