от azer / дата: 29 дек 2019

Чете се буквално за 2 дни, лесно грабва. Но малко ми е в стил "Диема фемили", прекалено подробно се описват всички домакински действия, от храненето на кокошките, дървата за огъня, та до чорбата, компотите, зимнината, прането и простирането. Но най-яко е описана сцената с пауна

от / дата: 25 авг 2019

Книгата е много е трогателна. Лесно се чете. Препоръчвам.

от Мани / дата: 29 май 2019

Книгата не ми хареса. През цялото време се опитвах да взема най-доброто от нея, но така и не успях.

от Гергана / дата: 07 юни 2018

По-безумна книга не помня някога да съм чела. Никога не съм писала коментар за книга, но наистина не искам други хора да се подлъгват и да си харчат парите и да си губят времето с подобно четиво. Ако искате да четете в продължение на 190 страници как една жена си чисти двора, а друга готви супа, трета пере, тогава това четиво е точно за вас. Не виждам никаква причина тази книга да е написана, а още по-шокиращо е, че някой се е наел да я издаде. Ако познавате някой възрастен човек, седнете поговорете половин-един час с него/нея, хем ще ги зарадвате, хем те ще ви разкажат подобна история, но вероятно много по увлекателно!

от В.С. / дата: 06 фев 2018

Ъм, как насилието е повод за 'красота' (освен в някя японска анимация), не знам. Това е тежко и неприятно четиво. Изумявам се защо има само позитивни коментари, без нито един негативен.. Хм, чудно защо,,

от Флора / дата: 17 яну 2018

Прекрасна, нежна, свенлива и добра. Такава е атмосферата, в която се потапяш с тази книга. Пълна е със звуци и аромати и всичко това е от докосването до един малко познат за българския читател народ чрез разказа на великолепната разказвачка Нарине Абгарян.

от Ели / дата: 21 авг 2017

Много тъжна и трогателна. Колко ли такива селца има и у нас, но без това зрънце надежда...

от Мануела Ангелова / дата: 19 авг 2017

Прекрасна, вдъхновяваща, караща те да поплачеш и после да се усмихнеш :)

от Веска Петкова / дата: 08 авг 2017

Страхотна

от читател / дата: 20 юни 2017

Великолепна книга!! На 71 година съм и чета непрекъснато, но за първи път изпитах желание да напиша коментар за прочетеното, толкова много ми въздестваха мислите и историите на героите, описанието на селото, природата, събитията, животните.

от Боряна Овчарова / дата: 18 май 2017

Това е една от онези книги, в които читателят се гмурва, разхожда се по улиците на селцата редом с героите, плаче с тях, тревожи се, копнее... И разпознава себе си у някой от тях. И разпознава своето родно място в описаното от автора. И му се струва, че се е върнал в земите на своите предци и пише с тях историята. Но светлина в тунела има и тя е винаги в края му. Заради това семенце надежда си струват всички страници / сълзи.

от Мария Милева / дата: 03 май 2017

Невероятна книга!
Много топла, човешка и докосваща душата.
Книга,която всеки ТРЯБВА да прочете–най-вече тези,които са загубили надежда.

от Дани / дата: 30 апр 2017

Тука се разминах с очакванията си, но все пак я прочетох. Можеше и по-бързо се да се случват действията.

от Светла / дата: 16 мар 2017

Книгата е прекрасна - бях чула добри отзиви и вчера си я кяпих.Прочетох я на един дъх - от няколко години не бях чела нещо добро, ако не смятам "Островът" от една не особено известна английска авторка. Наистина, стилът е магическият реализъм на Маркес, но доста по-различна, оцветена в националните елементи на арменския бит и живот. Браво на авторката!

от Елмира / дата: 14 мар 2017

Тази книга определено е най-възхитителното четиво след "100 години самота" на Маркес. Намирам и голямо сходство между тях. Казвам го като влюбен почитател на Маркес, който трудно, а доскоро никога не би си позволил да прави подобни сравнения!

от Нина Стоянова / дата: 18 фев 2017

Книга на добротата! Прекрасна. Ненатрапчиви, но много силни послания, съчетава традициите на "Шехеразада" с магическия реализъм на Маркес и И. Алиенде, пречупени през погледа на тази нова за мен арменска писателка!
Дано да бъдат превеждани и други нейни творби, определено е явление в съвременната художествена литература!

от Незабравка Гергова / дата: 07 фев 2017

Не съм останала без светлина, но благодаря на издателя и на преводача за този роман.Почти не съм запозната с арменска проза.Възхитена съм и прочетох романа точно за два дни.Наистина една безкрайна приказка, разказана с много изящество и стил.Не се нуждаеш от "парцалче топнато в растително масло" за да си представиш и планината и селото и останалите 13 жени и 9 мъже, които живеят с надеждата да победят смъртта с философията на живота.Много се чудех дали ме греабна с Йовковата красотата на разказа или с наивинитета на героите на Маркес. Заключителната глава ме накара да си припомня за Елиф Шафак.Благодаря за удоволствието, че се запознах с Нарине Абгарян. Може би и ние трябва като Анатолия да пеем приспивните песни, които навремето ни бяха пяли и нашите баби и майка: "за благодатния дъжд, изсипал се в деня, когато вълчицата е родила седем вълчета и те са се пръснали по широкия свят, но са се върнали вълци за чудо и приказ в деня, когато тя вече била изгубила надежда, че някога ще ги види, за вятъра, който донася на устремните си криле вести от онези, които отдавна ги няма, за лозата, която е порасла чак до небесата и по клоните ? спят райски птици..." И наистина "най-голямата болка е от това, че градовете р иелдйд умират точно
в деня, когато ги напускаме – за малко или завинаги...."

от Ася / дата: 15 яну 2017

Интересно, стойностно четиво, но честно казано не бях в този еуфоричен възторг, който се носи за книгата. Бързо върви - прочетох я на един дъх, за ден, но останах със смесени чувства. Бих следила авторката.

от Павел / дата: 01 яну 2017

Стойностно четиво.

от Ана / дата: 29 дек 2016

В "Хеликон" ми прехвалиха книгата, била избрана за най-добрата за 2016-та. Тръгнах с голяма кошница за прехвалени ягоди, както се казва...Разочарована съм. Още помня Севда Седан с "Родосто, Родосто" "Гръцко кафе" много повече ме впечатли, а скоро четох "Яловата вдовица" - я е по- добра. Въпрос на вкус.

от Пламена / дата: 07 дек 2016

Книгата е уникална ! Добър пример за живота !

от Сия Михайлова / дата: 06 дек 2016

Книгата ме привлече с красивата си корица и още по-красивите описания на пейзажи,но за съжаление не отговори на очакванията ми. Бих я описала като твърде меланхолична и леко тромава в повествованието ,а красивите описания не успяват да компенсират чувството на тъга и обреченост,които навява,макар че авотрката се е опитала да я завърши с един по-оптимистично звучащ край.

от Илиева / дата: 28 ное 2016

Изчетох всички коментари тук + това, че книгата беше в топ продавани книги на доста от веригите книжарници, реших да си я купя.. Действието е мудно, Нарине Абгарян има интересен изказ и не мога да кажа, че книгата е скучна като цяло, но очаквах нещо много по-силно и въздействащо..

от Лили / дата: 28 ное 2016

Топлота, магичност, мъдрост - това са думите, с които бих описала тази книга. Докато я четях, съпреживявах болката на героите, смях се с тях, почувствах топлината и уюта на дома им. Стилът на авторката е много поетичен.

След като я завърших, си мислех тъкмо, дали би било хубаво да има продължение. Аз бих се радвала да разбера каква е била съдбата на героите, макар че понякога продълженията не се оказват толкова добри, колкото първата книга. Дано да не е така с продължението на тази книга.

от Мила Богданова / дата: 25 ное 2016

ПРЕКРАААААСНА книга, дано и продължението бъде преведено час по-скоро! Да е жива и здрава и още десетилетия да ни радва с изключителния си, искрящ талант!

от Вяра / дата: 29 сеп 2016

Магическа книга, изключително откровение. Завиждам на хората, на които им предстои да я прочетат.

от Ваня Хинкова / дата: 29 май 2016

"и ето какво исках да кажа
най-голямата болка - това не са градовете, които оставяме зад гърба си, не са улиците, по които няма да минем никога повече, не са дърветата, които няма да ронят под нашите прозорци цвят, не са звездите, до които няма да се докоснем
...
и ето какво исках да кажа
най-голямата болка е от това, че градовете умират точно
в деня, когато ги напускаме – за малко или завинаги...."

Нарине Абгарян
(превод: Емилия Масларова)