Не разбирам защо трябва да критикуваш даден писател, при положение че си предобеден към него. Добра книга и скучна за недораслите умове !
Издател | Еднорог |
Преводач | Розия Самуилова |
Брой страници | 656 |
Година на издаване | 2016 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 517 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9789543651733 |
Баркод | 9789543651733 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Нобеловият лауреат Орхан Памук работи над своя най-нов роман „Странност на ума” в продължение на 6 години. Това е историята на продавача на боза Мевлют, жената, на която той пише любовни писма в продължение на три години и техния живот в Истанбул. Едва дванайсетгодишен, Мевлют напуска родното си село и се озовава сред шеметната пъстрота на огромния град. Сред чезнещия в миналото стар град и светкавично издигащата се модерна метрополия се вие житейският път на Мевлют. Съпроводен от необичайните развития на една голяма любов, той си остава скромен продавач на боза, замечтан наблюдател на трескавите амбиции на света около себе си. Неговата лична история се разгръща на фона на ключови моменти от най-новата турска история като политически сблъсъци и военни преврати, които оформят съвременното лице на страната.
Мевлют винаги се е питал какво точно го отличава от всички останали, откъде идва неговата „странност на ума”. Религия, политика, пари – фокусите на човешките желания и мисъл – са основа на събитията, прелитащи покрай Мевлют, насочил собствените си търсения по-скоро дълбоко навътре себе си, отколкото навън.
Какво има по-голямо значение: това, което желаем или това, което ни е подготвила съдбата? Дали решенията ни определят ще бъдем ли щастливи или не, или тези неща зависят от обстоятелства извън нашия контрол? Романът „Странност на ума” се опитва да отговори на тези въпроси, докато обрисува панорамна картина на противоречията между градския и семейния живот, засягайки и вечно актуалната тема за мястото на турската жена в модерния свят.
Книгата е едновременно съвременна сага, разказана с колоритните гласове на многобройни герои, пъстра картина на житейските съдби на хората, променили облика на Истанбул през последните петдесет години, и хипнотичен разказ за духовни търсения и копнежи.
Ключови думи: Хеликон топ 200 2016
Не разбирам защо трябва да критикуваш даден писател, при положение че си предобеден към него. Добра книга и скучна за недораслите умове !
С малко истеричния тон на защитниците на наградените " правилни "писатели да завърша че според мен Орхан Памук е крайно скучен нескопосан имитатор на Набоков ,Фокнър и споменатия Еко...Като ужасяващ пример мога да дам есетата му/които съм прочел/ - комерсиални и подлизурковски без грам оригиналност ...Смятам творчеството му за съвършената комерсиалност..става дума не за Турция а за слава и пари придобити с верните политически мнения..
Не, не трябва да четете за Истанбул и за продавачи на боза (в случая наблягам на "трябва"). Четенето е по желание, но по задължение. Не е задължително Орхан Памук да се хареса на всеки, дори е съвсем нормално да не се. Но не клепайте книга, която не сте чели и не говорете наизуст. Защото ако имахте представа за нея наистина, щяхте да знаете, че е всичко друго, но не и опит да се представи Турция в европейска светлина.
Някой хора от завист не могат да живеят нормално.Като не ви е интересна книгата не купувайте,но и не давайте грешни отзиви.Същност вие изобщо знаете ли кой е Орхан Памук,освен че е нобелов лауреат?Запознати ли сте с творчеството и стила му,с живота и случващото се в Турция от 1923г насам?Гледали ли сте негови интервюта,в които той казва как се бори за свободата на словото и облика на светска Турция?Това,че не можете да вникнете в смисъла на произведенията му,не го прави лош писател,просто вие мислите повърхностно.Такива хора като него са малко и на изчезване,не случайно е наричан турския Умберто Еко.А относно новия роман,великолепен,не по-малко достоен от "Музей на невинността" и "Джевдет бей и неговите синове".Истинските бози,които наричате вие са клишетата,с които се запознавате през последните 20 години.От омраза и завист гледате със затворени очи.За това с тази ограниченост и закостенялост в мисълта на българския народ,няма да има развитие нито в изкуството,ниво в литературата,нито пък и в музиката.Не четете само един стил или това, което харесвате,четете всичко за да имате представа за света.
До Васил Коларов...Крайно удачен въпрос..всичките Ви притеснения са основателни...темите са банални..стилът скучен..съчувствам на Нобеловия лаурет в желанието му да педстави родината си в Европейска светлина..
Я споделете, заслужава ли си да четем този турски преразказ на Валтер Бенямин, в който вместо Париж, ще трябва да четем за Истанбул и продавач на боза???
Темата ми се вижда адски провинциална, но все пак е Нобелов лауреат, нормално е да избира банални теми...
аз чета книгата на гръцки ( понеже живея в Гърция) и на гръцки е 710 страници, така че предполагам на български е 656, а не 456.
Хубава книга ще е,но ми е интересно колко страници има всъщност?Тук пише 456, а в сайта на издателство" Еднорог" 656.Нормално ли е 200 страници ей така да ги няма,кой греши?Издателството или вие?
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]