Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Уилям Стоунър е обикновено момче от щата Мисури. Син на земеделци, той от ранна детска възраст се сблъсква със скотския труд, физическото изтощение, немотията и глада. Получил възможността да продължи образованието, Стоунър постъпва в Университета на Мисури, който се превръща в място, където протича целият му живот.
Там той намира своето призвание – литературата и преподаването. Пак там той среща приятели, сблъсква се с човешката отмъстителност, открива голяма си любов на име Катрин, просвещава хиляди човешки умове през годините на кариерата си и в много от тях посява семето на знанието и стремежа към красота. Не оставя трайна следа след себе си, а само смътни спомени в хората.
Тук, в тази книга, не се случва нищо свръхестествено, необичайно и странно. Няма загадка, няма убиец, няма действие, което да всмуква читателя с шеметната си бързина.
Това е литература от висока класа, защото разказва пестеливо и наситено, с тъга и смирение, за живота на Уилям Стоунър. Един обикновен живот на човек, който успява да се измъкне от лапите на пръстта, за да хвърли душата и сърцето си във висините на знанието. Книгите стават нивата, която, година след година, Стоунър обработва с любознателния си ум, за да се превърне в изключителен преподавател, който успява да достигне до поста асистент, без да се стреми към нещо повече, отхвърляйки възможността за всяко повишение. Разочарован от студенината и безразличието на жена си Едит, наранен от пропадането на дъщеря си Грейс, поругаван от свои колеги, изоставен от голямата си любов, Стоунър успява да опази докрай светлината във вътрешния си свят, преминавайки тихо през живота със съзнанието за безвъзвратност, самота и болка.

"Стоунър” е новото предложение на издателство „Лабиринт”, пример за това как книжната гилдия в Европа се нае да възроди една литературна мистификация. Написан и забравен през 1965 г., романът на американеца Джон Уилямс, едва ли щеше да види бял свят, ако зад него не стояха Анна Гавалда, Джулиан Барнс, Иън Макюън, британската верига книжарници „Уотърстоунс”, наградила го за книга на 2013 г.
Какво видяха всички те в историята на един университетски преподавател от Средния запад между началото и средата на миналия век, разказана така пестеливо, сякаш през стиснати зъби. Вероятно времето заключено от Сухия режим до войната във Виетнам. Може би изгубеното за мнозина умение да се пише просто, ясно и овладяно. Или отзвук от умората на толкова модернистични хватки. Най - вече дързост – да покажеш себе си като литературен персонаж, да се произнесеш за своя живот като страничен наблюдател и да угаснеш тихо. Защото без съмнение прототип е самият автор Джон Уилямс.
Текстът увлича с бавния си ритъм, нежна меланхолия и натрапливо чувство за дълг. Няма го вироглавството на колежанския роман, познат ни от Ъпдайк, нито истеричния патос на контракултурата. Героят в тази книга създава впечатление че живее механично, а вместо него дисциплината на ума му върши „работа” – и когато излиза с единствения си костюм от фермата в Мисури в академичния свят, и когато се жени - неуверен, и отглежда дъщеря си - щастлив, и учи студентите си – отдаден, и преживява амбициите на средата – сломен, и когато умира с въпрос към себе си: „Какво очакваше?”
„Стоунър” е естествената смърт на малкият разказ за големия човек. След него натежава „дебелият” роман, идват на мода обемните емоции, започва времето на обстоятелственото говорене, на дебата.
Сега, когато живеем вкупом и йерархиите са застрашени, когато образованието девалвира, а интелектът се свежда до едно докосване на плосък екран, има нужда от точно такъв нов мит. За човекът, чиято инерция рано или късно ще съживи другите.