Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„ Започвам колекция”

 Това са думите на отец Понс, които той често казва на Жозеф - седем годишно еврейче, останало без родителите си, през Втората световна война заради страха от жестокостта и безумието на един „човек”. Как би могъл някой да обясни на едно дете защо родителите му го оставят на непознати? Как може човек да обясни жестокостта на омразата, лудостта на фанатизма? Отговорът е прост: няма обяснение...
Омразата е също толкова изпепеляващо чувство, каквото е и любовта. Границата между двете е малка, но отец Понс решава да не я преминава. Спасявайки своите деца от „жълтата вила”, той спасява и милиони други, но и нещо по-важно - нещо, което по време на война изглежда почти безвъзвратно изгубено, или пък именно тогава се проявява в най-голямата си сила  – Вярата! Вярата в хората. Вярата в Бог. Вярата в добрината. Вярата в невинността и надеждата на едно дете, търсещо нищо друго, освен любов.
  В романът на Ерик-Еманюел Шмит са разгледани, през погледът на детската душа въпросите за приятелството, доброто и злото, вярата и традицията, омразата и лудостта. Това е една история сравнима с безсмъртния филм на Спилбърг „ Списъкът на Шиндлер”.
  Но в края на тази история остава само една простичка „колекция”

 Възможно ли е сред хаоса, ужаса и безочието, които се изливат по време на война, да битуват и избуяват благородство и себеотрицание, толкова възвишени, но и толкова човешки, приютени в огромното сърце на един свещеник?Отец Понс, сравнен с легендарния Ной, съхранява части от чужди - преследвани култури. Но това е най-малкото, което пази - той успява да защити най-ценното за всички  общества - децата и техните надежди.