Ами ако животът е само сън? Ами ако облаците, птичките, земята и другите хора са само видения на нашия ум?
Един философ изследовател случайно открива съществуването на ексцентрика Гаспар Лангенхарт, който защитавал тази "егоистична" философия в парижките салони на XVIII век, а после създал школа, в която последователите му заедно с него повтаряли, че съществуват само те и че светът е само тяхна измислица. Заинтригуван, изследователят тръгва по следите му, които се появяват и изчезват като в конспирация. Изследването го води от Париж до Амстердам, но най-вече навътре в самия себе си, там, където разумът пропада в невъобразими световъртежи. Защото ако светът е само сън, всеки от нас е негов автор, тоест Бог... Неслучайно талантът, смелостта и интелектът на Ерик-Еманюел Шмит са отличени с награда за този първи негов роман, защото това е рядко модерна творба, която едновременно изненадва, тревожи и запленява.
Жерар Лагере, изследовател философ, случайно попада на труд от Фюстел де Улиер, публикуван през 1798. Там прочита за понятието егоизъм/егоист, разбирано и тълкувано в Парижките салони на XVIII в. като човек, който смята, че в целия свят съществува само той, а всичко останало е сън. В същия труд се разказва не с много подробности за личност, отдала се на това твърдение – Гаспар Лагенхарт. Лагенхарт основава т.нар. Секта на егоистите. Всичко това запленява Жерар Лагере и той се заема с проучването на егоистичната философия по време на Луи XV, когато се предполага, че е живял Лагенхарт. Начинанието обаче се оказва не до там лесно предвид грижливо заличените отпечатъци от съществуването на ексцентричния философ-егоист.
Макар това да е първият роман на Шмит, той получава признание и е награден. Умело зад сюжетната линия Шмит представя крайния субективизъм (самотата) от две страни. Едната, тази на неговия герой Гаспар Лагенхарт, който достига до там, че се обявява за Твореца и смята, че всичко произхожда от него: независимата, самодоволната самота на съзнанието. Другата, която може да я видим при екзистенциалистите (особено добре представена в романа на Сартр – „Погнусата“, що се отнася до художествена литература): самотата сред хора и вещи, обградената, безпомощна самота, неизлечима, човешка самота.
Шмит обира овациите не само на сцената като драматург, но и онези тихи доволни аплодисменти от читателя ценител на стойностната книга.
Зорница Чернева, Хеликон Велико Търново