Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Някои романтични книги са плод на авторовото въображение, „Седем писма от Париж“ обаче е истинската история на авторката Саманта Веран и това няма как да остане незабелязано от читателите. През 1989 Саманта пътува из Европа със своята най-добра приятелка Трейси. Два дни преди да си тръгнат от Париж двете деветнайсетгодишни момичета срещат Жан-Люк и Патрик. Те не разполагат с много време, но между Саманта и Жан-Люк огънят се разгаря много бързо и тя е изправена пред тежкото решение да си тръгне и да го напусне, за да продължи заплануваното пътешествие. След двадесет и няколко години нейният брак се разпада, тя е в криза и безизходица. Тогава Трейси й напомня онова вълнуващо приключение и седемте романтични писма от французина, които получава след завръщането си у дома в Америка. И така изниква естественият въпрос „Какво би станало, ако?“, ако не го беше изоставяла, ако се беше доверила повече на сърцето си. Саманта събира кураж и се свързва отново с Жан-Люк, разменят си мейли, говорят си по телефона и разговорите им стават все по-дълги и интимни. Получава покана от него да отиде отново в Париж. И в тази възможност Саманта съзира шанса да промени живота си и отново да бъде щастлива. Щеше да е твърде банално, ако не беше съвсем реално. И романтичната приказка на Саманта Веран е съвсем истинска и неподправена. Саманта и Жан-Люк се събират отново и след по-малко от година вече са съпруг и съпруга. Понякога ни се случва да преживяваме такива мигове, които не ни се вярва, че са реалност, сякаш са от друг живот и от друга планета, твърде красиви, за да са действителност. Но за да стигнат до щастието си, те преодоляват много препятствия. И това всъщност е поуката от приказката. Саманта Веран израства без баща, разводът й е тежък, тръгва за Франция, без да знае езика и без никакви средства. Но когато човек желае нещо, напълно в негова власт е да го постигне, нали така? Романтичната истинска история „Седем писма от Париж“ ще ви достави незабравима наслада и поради непринудения език, на който е написана, в лек и разговорен тон.

Мечтайте!
Не спирайте да мечтаете, защото мечтите се сбъдват!
Това ни показва романа на Саманта Веран „Седем писма от Париж“/ СофтПрес/, действителна история с реални герои, които и днес са щастливи да са заедно в Южна Франция. Авторката обича да пътува, да живее на различни места, да експериментира в кухнята. Можем да наречем историята „Седем писма от Париж“ приказка за любовта, защото всички знаем, че само приказките са с щастлив край. Романът може да бъде разглеждан и като мемоари, в които авторката разказва своята житейска съдба. Почти на четирийсет години, разведена, на ръба на фалита, Саманта е принудена да живее при своите родители и да вземе решения, с които да започне отначало. Седем писма, забравени и събрали праха на годините й дават стимул и смисъл да продължи. Една любовна авантюра в Париж, продължила само няколко часа, една тръпка, останала неизживяна цели 20 години, е в ръцете й във формата на писма. Писма, на които е време да отговори и да потърси човека, който така красиво и пламенно е рисувал своята любов в миналото. След закъснелия й отговор започва кореспонденция, след това идват разговорите по телефона и накрая закономерно следва срещата, на която трябва да проверят дали я има още тръпката, дали чувствата са живи и реални.
Тази книга е като изповед пред приятелка, откровена и без превземки и преструвки, не са скрити нито съмненията, нито проблемите, нито пикантните подробности. Книга, която се чете на един дъх, която не те оставя на мира до последната страница. Една жена си разголва душата, допуска ни до своята лична територия, за да докаже, че мечтите се сбъдват и трябва да следваме сърцето си.