Невероятна книга. Много различна от всички, които съм чела за Втората световна война. Две деца, които не виждат светлина в своя живот. А може би и една неосъществена любов.
Издател | Сиела |
Преводач | Пламен Кирилов |
Брой страници | 416 |
Година на издаване | 2015 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 648 грама |
Размери | 16x23 |
ISBN | 9789542816522 |
Баркод | 9789542816522 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Мари-Лор живее с баща си в Париж, близо до Природоисторическия музей, където той работи като пазител на ключовете. Когато е на шест, Мари-Лор губи зрението си. Двустранно перде. Нелечимо. Места, които са й били познати, се превръщат в лабиринти, изпълнени с опасности. Но истинската опасност предстои – войната започва и немците окупират Париж. Мари-Лор и баща й бягат в Сен Мало при чичо й. Младото момиче се бори с трудностите и постепенно става ключов агент на Съпротивата.
Вернер Пфениг отраства в бедно миньорско градче в Германия със сестра си Юта. Един ден двамата откриват старо радио. Седмица по-късно Вернер вече може да го сглобява и разглобява със затворени очи. За него радиото се превръща в страст, но и в надежда за избавление от предопределената участ да работи в мините. Талантът му осигурява място в академия на Хитлерюгенд, но реалността се оказва брутална – насилието и агресията са част от обучението. Скоро попада и в месомелачката на войната – изпратен е на фронта, където има за задача да засича радиопредаванията на Съпротивата.
Радиовълните свързват животите на Мари-Лор и Вернер дълго преди те да се срещнат. Войната е навсякъде около тях, но още една страшна тайна лежи на пътя им – тайна, заради която някои нацисти са готови да преобърнат Европа.
…„Лумналото море" е студен на пипане. Сто тридесет и три карата, почти съвършен. С размера на гълъбово яйце и формата на сълза. Според някои бил вълшебен, според други около него се случвали странни и злокобни събития. Този, у когото е камъкът, щял да живее вечно…
Невероятна книга. Много различна от всички, които съм чела за Втората световна война. Две деца, които не виждат светлина в своя живот. А може би и една неосъществена любов.
Интересно нещо се получава. Сега за първи път чувам за този роман и решавам да се поразровя из мрежата за него. Попадам тук на унищожителни коментари по повод превод, корица и т.н. В същото време в друг сайт отзивите за това точно издание за повече от прекрасни, читатели масово му дават оценка 5 по петобалната система. Кой в крайна сметка е прав ? Определено ще прочета книгата и сам ще си съставя оценка, но това противоречие в мненията много ме озадачи.
Ужасен превод ....
Евала, скапан превод, неудобна големина на книгата, огромни бели полета и букви, ужасна хартия, грозна корица, нечетен текст преди издаване... как ли се съчетават всички тия неща наведнъж... кога българските издатели ще се научат да правят книгите наниво
И мен нещо не ми допадна превода. Объркани времена, които много дразнят.
Някой може ли да каже какво не е наред с превода, защото прегледах няколко страници, сравних ги с оригинала и ми изглеждат точно преведени. Наистина искам да си я купя, затова се чудя дали наистина има толкова фрапиращи грешки или просто някои хора обичат да преувеличават в критиката си.
Преводът е ужасен!!!!!!!!!!!!!! Предлагам да я преиздадат и преводът да бъде направен от човек, който няма да убие историята на книгата.
Има книги, които трябва да се четат в оригинал. Особено тази.
Книгата е много хубава като съдържание и красиво оформена в оригиналното си издание. Но побългаряването с тази грозна корица и безпространствена снимка, неподходящ шрифт и учебникарски формат, излишно дебела хартия и въобще непривличаща анотация ще ви принуди да си четете в оригинал едно доста по-симпатично томче...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]