В последната си книга "Сборът на дните" (2007) Исабел Алиенде се връща към личните спомени и семейната история, за да изтъче сложното платно на взаимоотношенията между близките й хора, да изрази искрено и лично откровените си виждания за любовта и брака, приятелството, наркотичната зависимост, религиозния фанатизъм, оцеляването след смъртта на най-близкия и любим човек и цялата многоцветна палитра на човешките чувства и връзки. Тези спомени са своеобразно продължение на "Паула" и Алиенде използва рамките на творбата си, за да ни позволи да надникнем в нейната сложна същност на своенравна съпруга, властна майка, всеотдаен творец и писател, търсач на духовни преживявания.
“Чуй ме, Паула. Ще ти разкажа една история, та като се събудиш, да не се чувстваш изгубена.”
Така голямата чилийка Исабел Алиенде започва своя блестящ, сърцераздирателен дневник, който пише, докато 28-годишната й дъщеря Паула лежи в болницата в кома. Разтърсваща книга,по човешки написана и изстрадана! Четейки я, оставаш без дъх, плачеш и не искаш да свършва....
След като си прочел „Паула” си казваш,че по-силна книга от тази едва ли някой може да напише.
Оказва се че грешиш – понякога и невъзможното е възможно.Последният роман на Исабел Алиенде”Сборът на дните” с право стана бестселър в испаноезичните страни,а издателство Колибри се погрижи българските читатели да се насладят за пореден път на вълшебната разказвачка Алиенде.
Писателката отново се заравя в историите на собствената си фамилия и ги преразказва с критичен и самоироничен тон,но така както само тя може - авторката сравнявана не с кого да е, а единствено и само с Габриел Гарсия Маркес.
„Семейството,казва тя в едно свое интервю,в модерната западна култура се променя непрекъснато.Моето семейство се е разпадало и събирало,пръскало се е по света и пак е откривало пътища за единение.Семейство натъкмявано,осиновявано,скалъпвано.Не всички от нашата фамилия имаме кръвна връзка по между си.Принадлежим към различни раси и религии,но сме заедно,защото се обичаме.Семейството ни дава сигурност и защита.И ужасно ни къса нервите!Но аз не бих могла да живея без него!”
Прочетете тази книга,не се колебайте !Повече нищо няма да кажа...
Исабел Алиенде е магия - светотатство е да се преразказва....
Елена Алексиева - Хеликон,Бургас
„Това ,от което най-много се страхувам е да не би да съм оглушала и да не мога да чуя тишината. Без нея аз съм загубена...“
Не спирам да се удивявам всеки път като разлистя страниците на поредната книга на Исабел Алиенде, как успява по толкова лек и красив начин да опише най-обикновени неща.Още в началото тя те оплита в своите мрежи от чувства, събития, взаимоотношения, като те оставя без дъх да се рееш в океана на „дните“. Книгата е един вид разговор с дъщеря й , и е своеобразно продължение на романа“ Паула“. В нея тя разкрива всички случки свързани със живота на семейство - „Ще ти разкажа за всичко, което ни се случи от 1993 година насам...“Прелитайки през годините ние разбираме нейната същност и се докосваме до най-тайните кътчета на душата и. Не се замисляйте, впуснете се в това духовно преживяване, което те кара да осмислиш собствения си „сбор на дните“...
Антонина Ганева - Хеликон, Стара Загора
Исабел Алиенде /Isabel Allende/ е родена на 2 август 1942 г. в Чили. Работи 10 години като журналистка в родината си, а след военния преврат през 1973 г. Емигрира във Венецуела, където работи във вестник “Ел Насионал” до 1984 г. Преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, романи, хумористични книги, пиеси и книги за деца. Смята се, че е най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена и я сравняват единствено с Габриел Гарсиа Маркес като мащабност на повествованието и богатство на езика. Сред световноизвестните й книги са трилогията “Къщата на духовете” (1982), “Дъщеря на съдбата” (1999) и “Портрет в сепия” (2000), “Ева Луна” (1987) и “Приказки за Ева Луна” (1989), „За любовта и сянката” (1985), “Паула” (1994) и много други.