Много, много слаба книга! Една от многото лоши книги на Елиф Шафак и тази, след която реших повече да не купувам нейни книги. Може би думата "претенциозна" описва тази книга най-добре. Авотрката има все пак една наистина добра книга - "Чест".
Издател | Егмонт |
Преводач | Красимира Абаджиева |
Брой страници | 280 |
Година на издаване | 2021 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 373 грама |
Размери | 15x23 |
ISBN | 9789542715627 |
Баркод | 9789542715627 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Жена с наднормено тегло и нейният любовник джудже се чувстват неловко от погледите, втренчени в тях, където и да отидат. Затова решават да сменят ролите си – мъжът започва да излиза с грим, а жената да рисува мустаци на лицето си. Но докато жената иска да се скрие от света, мъжът отговаря на взора на минувачите с високо вдигната глава, пишейки свой „Речник на погледите“, за да илюстрира силното въздействие, скрито в очите на останалите.
Това е история за очите, които не виждат, и за погледите, пред които оставаме голи.
„Речник на погледите” на Елиф Шафак е ексцентрична любовна история, който разкрива как „да виждаш и да бъдеш видян” формира човешкия живот
„Речник на погледите” е третият роман на Шафак, определян като най-авангардната й творба, а стилът и сюжетът са високо оценени от литературната критика в Турция. Описан от Орхан Памук като „омагьосваща комбинация от жалост и жестокост”, той е отличен с наградата „Най-добра книга” за 2000 г. от „Съюзът на турските писатели”.
Това е един различен и многопластов роман, въздействащ разказ за очите, които не виждат, и за погледите, пред които оставаме голи. Из страниците му изкусната „разказвачка на истории” разглежда темата как „да виждаш и да бъдеш видян” определя човешкия живот. Действието се простира от Сибир през 17-и век през Франция от 18-и век до днешен Истанбул. Типично за характерния й стил, различните истории и герои се оказват неразделно свързани. Неуловимата нишка, която обединява всички места и времена, е мотивът за красивото и грозното и как обществото възприема различните.
Това е една ексцентрична любовна история, изпълнена с хумор и очарователни афоризми, разказана по красив и завладяващ начин.
Ключови думи: Топ 100 за 2015 година, Най-четени автори за 2017, Преди и сега, Елиф Шафак
Много, много слаба книга! Една от многото лоши книги на Елиф Шафак и тази, след която реших повече да не купувам нейни книги. Може би думата "претенциозна" описва тази книга най-добре. Авотрката има все пак една наистина добра книга - "Чест".
Книгата ми беше интересна до половината, но втората част не ми хареса... Няма как всичките й творби да са на високо ниво като Чест и Любов.
Книгата е меко казано ужасна! Грозно написана, разхвърляна, нещо като напъни за оригиналност и постигане на литературност, ама без успех!!!
Ептен да ти стане сакъз от напъните на тази ханъм Шафак! :/ Не бих я харизнал дори на някой акран. Ашколсун за превода, но да вече се бактисахме от тази ханъм Шафак. :(
Щом е позволено да се чете от книгата толкова голям откъс,то произведението не е на ниво.Една стойностна книга има само анотация или отзив.Категорично предпочитам Орхан Памук!Много хора харесват Елиф Шафак,защото тя е повърхностна и лесно разбираема,а стила на Памук е много над възможностите на повечето читатели, да усетят и да открият духа в романите му.
Видя ми се ужасна още анотацията - т.е. анотацията си е в ред, ама сюжетът е направо извратеняшки, и то самоцелно, без никакъв смисъл, ей тъй, щот' на госпожата и са се изчерпали идеите, а не и се отказват хонорари. НЕма пък да я купя, достатъчно идиотии има на пазара, та и тази...
Тази й точно книга не ми хареса.
И на мен Шафак не ми понася повърхностна, предвидима и комерсиална ми е, предпочитам Орхан Памук и Искендер Пала.
Мариана, мисля, че Шафак определено не ви понася :) Бих посъветвала да се ориентирате към леки булевардни романи с утопични сюжети за любов и светло бъдеще ;) А Речникът е страхотен, и литературен - всъщност нещо, което много липсва в съвременното графоманство като цяло - литературността :)
Мариана, да, книгата отразява грозното и грозните. Но "грозните" в предубедените очи. Има и такива книги - ала и те са истински, може би по-истински от захарните. Героите не са болни, нито времето им. Подобен подбор на думи е присъщ на здравите предубедени, които следят зад пердето.
Без никакви основания стигате и до грозно определение относно превода. Потрисащите картини са творческо право на Шафак и са пресъздадени с точност и изтънчен усет към наистина сложните душевни състояния на героите, които не всеки здрав читател може да усети и разбере.
Съгласна съм за волята - воля е нужна на всеки човешки поглед, понесъл табели с описанието на различните. Волята е препоръчителна, за да погледнете най-напред нагоре, към небето. И тогава може и да не ги окачите...
Благодаря за мнението, Мариана, ще си взема и прочета книгата заради Вашето изказване:)
С една дума: отвратителна. Отвратена съм от книгата й (на Елиф Шафак). А, съм прочела доста нейни книги. Но, може би именно това е била целта й: да провокира, да отблъсне, да "завре" в буквалния смисъл на думата, всичко перверзно, изкривено и извратено в лицата ни, пред "погледите" ни, без да ни оставя много възможности за мърдане, за измъкване. И да ни принуди да гледаме, да присъстваме, с идеята, че сме част от всичко това - и това е майсторство.
Болна книга за болно(-и) време(-на) и болни хора.
Освен това, авторката започва да се повтаря доста в различните си книги: бърза разпознаваемост, предвидимост, предсказуемост, фолклор, притчи, иносказателност, съвремие и всичко това винаги изведено до крайност.
Друго, което оставя подчертано неприятен вкус е осакатяващият превод: ако самото произведение не отблъсне читателя, то преводът несъмнено ще го направи.
От тези две гледни точки книгата иска воля, за да бъде прочетена докрай.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Какво да очакваме от Елиф Шафак, авторката на „Любов“, „Копелето на Истанбул“, „Черно мляко“ и „Чест“, ако не любовен роман? Само че не бързайте да си представяте стандартната и тривиална любовна история, в която той и тя са красиви и прекалено влюбени, но нещо пречи на любовта им. Не, това е друга любовна история, нестандартна, ако можем така да се изразим. Тя и той в новия роман „Речник на погледите“ (издателство ЕГМОНТ) са твърде ексцентрични и различни, тя е твърде пълничка, тоест с наднормено тегло, а той е джудже, а единственото, което помрачава щастливото им битие, са погледите на другите. Да, тези погледи могат да оказват влияние и понякога то е непоносимо. Толкова, че двамата влюбени решават да подходят радикално, почват да се гримират в различни роли – той с женски грим, а тя с мустаци. Звучи жалко, нали? Така я определя и Орхан Памук, другият голям турски писател от последните години – „комбинация от жалост и жестокост“. „Речник на погледите“ е третият подред роман на Елиф Шафак, критиците го определят като най-авангардния дотук, но верните нейни читатели няма да бъдат изненадани, ще открият и тук темите, които винаги са я вълнували – различните хора в нашето общество, как ги приемаме и как се борят те с нашето неразбиране и отхвърляне. Той е честолюбив, странните погледи го тормозят, поради това решава да започне да описва тези погледи, да ги разчита, да ги преразказва и е удивително колко много думи могат да кажат едни очи само със своето изражение. В типичния стил на Елиф Шафак „Речник на погледите“ има няколко сюжетни нишки, които се преплитат по невероятен и съдбовен начин, една от историите води началото си още от Сибир, друга преминава през осемнадесети век във Франция, за да се преплетат в днешен Истанбул. Хуморът е неизменен спътник на авторката, той придава мекота и жизнерадост в иначе невеселата действителност, Елиф Шафак е очарователна разказвачка и умее да води читателя през всякакви пътечки и лабиринти. Предлагаме ви да й се доверите и този път, гарантираме ви, че няма да съжалявате.
от Хеликон