Много истинска, много силна, много проникновена история.
Пътят
Автор: Кормак Маккарти
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Пергамент Прес |
| Преводач | Станимир Йотов |
| Брой страници | 236 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 253 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789546410443 |
| Баркод | 9789546410443 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Забравяш това, което искаш да помниш, а помниш онова, което искаш да забравиш."
„Пътят“ е разтърсващ разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. Баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг – дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Но залогът на това пътуване не е само тяхното оцеляване, защото мъжът и момчето носят огъня на целия човешки род и съдбата на целия свят зависи от баланса на безнадеждната им мисия.
В „Пътят“ отекват отгласи от „Робинзон Крузо“, „Повелителят на мухите“ и „Книгата на Йов“ и едновременно с това тази гениална творба има свой несравним стил и послание. Това е книга за нежността, която стои над всичко. Светът е унищожен, но въпреки цялата разруха, остава тънката нишка на надеждата – дори в края на всички неща…
„Прозата в тази книга е толкова красива и сурово сдържана, че се чете като пророческо ридание. Изключителен разказ за човечеството в руини, който всички ние трябва да прочетем.“ – ДЕЙЛИ МЕЙЛ
„Покоряваща и неустоима творба. Ще зърнете картини от най-прекрасното и най-ужасното в човешката участ, в най-тъмния й час.“ – БУКЛИСТ
Отличия за „Пътят“:
Награда „Пулицър“ за 2007 г.
Награда „Джеймс Тейт Блек“
Книга на годината на „Ню Йорк Таймс“
Класика № 1 на „Ентъртейнмънт Уикли“
Книга на „Опра Уинфри Бук Клъб“
Ключови думи: Всички говорят за ..., Утопии и антиутопии, Истории с изненадващи обрати
"Пътят" е уникален роман,вече един от любимите ми.Много мрачна и тежка книга.И този роман не е просто някаква фантастика,всичко това може и да се случи,хората сме и най-умните и добри,и най-тъпите и брутални същества на тази земя.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Мрачен. Покъртителен. Безпощаден.
Никой не знае датата, защото времето вече няма значение.
Светът е в руини. Смъртта е привилегия.
Оцеляването на ръба на ужаса е единствената реалност.
Той е мъжът, то е детето. Баща и син. Те са безименни, бездомни и сами.
Тръгнали са на юг към океанския бряг, за да избягат от зимата и да намерят други добри хора. Надяват се там, където отиват, да открият остатък от стария свят.
Вървят ден и нощ. Преброждат гори, пътеки, клисури, хълмове и градове. Умират от студ и глад. Всичко е потънало в сивота и прах от разрухата. Няма жива душа наоколо. Поне на пръв поглед. Ако видят себеподобен, се крият, защото има опасност да бъдат изядени. Оживяват най-хищните. И онези, които се борят да опазят огъня вътре в себе си.
Момчето е всичко за баща си. Бащата е всичко за детето си.
Пътят им заедно е най-красивото нещо на фона на унищожения свят. Безмерната обич и грижа между две човешки същества, които държат толкова много едно на друго, че единствената причина да продължават напред е именно тази най-чиста проба любов.
В какво всъщност се изразява спасението?
Въпросът е не само хората да оцелеят физически. Най-важно е да не умре душата.
Дали светът съществува или не, няма значение, защото той би имал смисъл само, ако човекът е спасил огъня вътре в себе си – метафора на жаждата за живот, любовта, състраданието, добротата, красотата.
И докато този огън гори, винаги ще има надежда.
Това е една от най-въздействащите книги, които съм чела. А Кормак Маккарти се нарежда от раз сред любимите ми писатели.
Препоръчвам и филмовата екранизация на книгата!
Любина Йорданова, Хеликон Русе
