Замисълът е чудесен, но на места сюжетът доста обърква. Събитията са някак объркващо изложени. Прескачането от събитие на събитие, без да са хронологично подредени, не ми допада. Иначе стилът ми харесва, историята също...
Издател | Лабиринт |
Преводач | Емилия Л. Маларова |
Брой страници | 450 |
Година на издаване | 2015 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 511 грама |
Размери | 14x21 |
ISBN | 9786197055238 |
Баркод | 9786197055238 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Необикновена светла книга за любовта, за чудото да знаеш, че си като маяк, като магнит и онзи, когото обичаш, непременно ще се върне при теб като махало, като механизъм, който никога няма да се повреди, защото е неподвластен на човека. Тази история е като красива паяжина, изтъкана от чувства и време. Тя не е точно научна фантастика, въпреки че заради генно заболяване героят се придвижва с лекота напред и назад във времето - нима всички ние не сме пътешественици във времето, когато се опитваме да съхраним сладостта на отминалите мигове и да надникнем в бъдещето си, да го сътворим от своите мечти? Не е и точно любовен роман, защото любовта тук се разглежда като съдба, като предопределеност.
Това е една съвременна "Одисея" за лутането, за отсъствието като присъствие, за неизчерпаемата сила на женското търпение и на мъжката привързаност.
Ключови думи: Обещах си да прочета, Нов сезон, нова любима книга
Замисълът е чудесен, но на места сюжетът доста обърква. Събитията са някак объркващо изложени. Прескачането от събитие на събитие, без да са хронологично подредени, не ми допада. Иначе стилът ми харесва, историята също...
Любимата ми книга вече години наред. Невероятно написана, с много любов към детайлите и героите! Нямам търпение за новото издание, изглежда прекрасно!!!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„... пътешествията във времето са начин да погледна на брака от фрагментарна, кубистична гледна точка. Интересува ме странното, чрез него се опитвам да накарам хората да се замислят за неща, които иначе едва ли щяха да привлекат вниманието им. Това е почти будистки подход – да осъзнаваш миг след миг себе си в своя живот.” – Одри Нифнегър
„Може би те сънувам. Може би ти сънуваш мен, може би ни има само в нашите сънища и всяка сутрин, щом се събудим, забравяме един за друг.”
Пътешественикът във времето се казва Хенри, а неговата жена се казва Клер.
Срещат се, когато той е на 36, а тя е едва на 6 години.
Може би това нямаше да се случи, ако Хенри не пътуваше във времето.
Някъде там, в бъдещето, което е и настояще, той често оставя Клер и се пренася напред или назад в годините. Звучи фантастично, нали?!
Хенри не спира да пътува, без предупреждение изчезва и никой не знае къде. Тази аномалия е причинена от генетично заболяване, което белязва целия му живот – спасява го в катастрофата, в която умира майка му, среща го с жената на живота му и предопределя края му.
Но нека да сме наясно - това съвсем не е фантастичен роман.
Всъщност това е един много красив любовен роман, който разглежда от необикновен ъгъл взаимоотношенията между двама влюбени.
Това е и роман за себеоткриването и себепознанието.
Той ти дава усещането за тленност, за миг, за важност, за предопределеност. И за нещо много повече – за безсмъртие.
Пътуването във времето е само фон, на който живее Любовта с нейната краткост и вечност, с нейната сладост и горчивост, с нейната крехкост и сила.
За мен тази книга беше истинско удоволствие за четене, което свърши прекалено бързо. Уютна, топла, нежна и тъжна, тя напомня за дъждовен ден, който винаги носи надежда за слънце.
Любина Йорданова, Хеликон Русе