Портокал с часовников механизъм

Автор: Антъни Бърджес

Литературните звезди на 60-те

Коментари: 15

Издател Изток-Запад
Брой страници 204
Година на издаване 2009
Корици меки
Език български
Тегло 259 грама
Размери 21x14
ISBN 9789543215997
Баркод 9789543215997
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 12.00 лв.

„Портокал с часовников механизъм" е явление в световната литература. Запомня се главно с несъществуващия език, на който говорят „литъл Алекс и неговите друзя”: чудат тийнейджърски жаргон, истинска еквилибристика с английски и руски, изпъстрен тук-там с думи от немски, френски и дори от цигански. Антъни Бърджес (1917-1993), авторът на това прозрение за неизбежния бунт срещу обезличаващата Система – винаги и навсякъде – е един от социалните пророци на ХХ век, признат още приживе за класик на модерния роман. Написаното от него в далечната 1961 година е шокирало като зловеща фантастика, но се сбъдва и до днес, в съвременната ни Матрица. За трайната слава на книгата допринася и въздействената й екранна версия, създадена от друг гениален бунтар – режисьора Стенли Кубрик. Филмът от 1971 г. е култов и е признат от критиката за един от 100-те шедьоври на световното кино.

Новото издание на книгата на български е с изцяло осъвременен превод и включва непубликуваната досега у нас последна глава.

Същество, способно да върши само добро или само зло, е като портокал с часовников механизъм – на външен вид уж жив организъм с привлекателен цвят и сладък сок, но същността му е само механична играчка с часовникова пружина, навивана от Бог, Дявол или някоя всемогъща обществена машина... Човекът не бива да бъде унизяван като бива командван чрез животинските си рефлекси или заставян да се подчинява на механични закони. - Антони Бърджес, 1961 г.

Ключови думи: Книги, които ни променят, Литературните звезди на 60-те, Под коя литературна звезда сме родени, Големите партита в книгите, Когато се раждаха шедьоврите

от София Моканова / дата: 07 авг 2018

Никога не съм вярвала,че ще съжалявамче съм си купила книга,и то не коя да е,заради просташкият превод.Не това е начинът да пренесеш атмосферата на романа.ТЪЗ преводачка,да вземе да се РАЗХОДИ на някъде и никога вече да не си позволява да съсипва хубавите произведения....и май под добре да не се захваща с тази работа.Не е за нея!!!!!Калпава работа!!!А и издателите къде са гледали и какво са чели????

от Анелия / дата: 19 фев 2017

Разбирам идеята на преводачката. Опитала се е да предаде атмосферата на книгата. И да, наистина в съвременната реч използваме много английски думи, НО не се е поличило никак добре. Прекалила е с непреведените думи и въобще много се дистанцира от оригинала. Прекалено много.
Моят съвет е да прочетете направо оригинала и да не си губите времето с бг преводи. Ако трябва да дам оценка на книгата, тя е 6/6. Оценката на превода: 3/6.

от Мария-Магдалена / дата: 24 ное 2016

Благодаря Ви!

от Администратор / дата: 22 ное 2016

За съжаление, изданието е с изчерпан тираж. На този етап не ни е предоставена информация от страна на издателството за предстоящо допечатване.

от Мария-Магдалена / дата: 21 ное 2016

Ще я има ли скоро в наличност?

от Честно Казано / дата: 20 сеп 2016

Да ме извиняват разбирачите, но ако твърдите, че старото издание е с по-добър превод, то или сте платени „хейтъри“ или сте достатъчно дърти и захранени с руски език, че да разбирате жаргона използван преди 30 години. Преводача през 91г. е превел книгата с жаргона използван по онова време, същия обаче е трудно смилаем за съвременните, млади читатели.

от Златина Костова / дата: 07 апр 2014

Пълна трагедия е превода. Старото издание е ненадминато. Да бяхте купили стария превод вместо да правите нов за жълти стотинки...

от разбирач / дата: 06 апр 2014

Преводът от 1991 е в пъти по-сполучлив.
Колкото до посланието към разбирачите - никой превод не е като оригинала.

от DROOG / дата: 18 сеп 2013

ТРАГИЧЕН превод!!! Всякакви други определения и думи са излишни!

от За разбирачите / дата: 24 юни 2012

Какъвто и превод да се направи е невъзможно да е като оригинала.Вземете си го на инглиш и заткнись уста.

от кика / дата: 19 апр 2010

Преводът не е доста смел, а твърде смел и откровена подигравка с горкия автор. Това дори не е превод, а нагъл и несполучлив опит за съавторство от страна на М. Мелнишка, само че без знанието на автора. Това е подигравка не само с автора, но и с българския читател.
Смятам да я върна на издателството, не искам да притежавам подобна книга.

от Хмм / дата: 26 окт 2009

На мен превода ми харесва. Доста е смел и успява доста точно да пренесе атмосферата, така както би я усетил читател от англоезична страна, като чете всички странни славянски други думи в текста. Освен това този превод я приближава повече до младите, които говорят по подобен начин. Книгата не е за всеки.

от не в час / дата: 22 окт 2009

Ми то, че не съм в час, е написано.

Колкото до предаването на атмосферата на автора- ами не дай си боже, някой да взема да преведе българския превод, например, на китайски (има случаи на много добри, класически и единствени преводи, които не са правени от оригинала, а от втори и трети език- демек превод от превод) и да се опита и той да запази атмосферата на автора, като освен руските, немските и останалите поангличанчени думи, покитайчи побългарените англицизми или направо покитайчи българския....и т.н. и т.н....и къде ще му излезе краят, в край на сметка- май там, че обърканото объркване ще стане поголовно объркано до безкрайно объркване, а смисълът ще се загуби някъде м/у дефинирането на хилядите смисли на отделните фонетични думички, прибавени със всеки следващ превод (и нефигуриращи в оригинала), както и дали са интересни само сами по себе си или сътавляват като цяло, поне донякъде долувимо, смислено изречение.
С две думи- ако базовият език, от който се превежда, е английски, то се превежда всичко от английски на български, а руската и немската реч си се дават фонетично. Това е проза, не поезия, така че преводът по смисъл е малко по- малко от буквалния такъв ;)
Друга опция би била, вместо прибавянето И на фонетични английски думички, да се дават адекватните български жаргони, което прави и авторът.

Но както и да е. Всеки си има своите разбирания и начини на схващане и всеки може сам да прецени и почувства за себе си. За мен плетеницата в новото издание е прекалено оплетена, за да се гони общият смисъл, и определено не ми е приятна и ми затруднява дори четенето, оствяме настрана разбирането.

от Мисш / дата: 19 окт 2009

Май не си разбрал. Преводачката се е опитала да запази атмосферата на книгата. Ако не си чувал, книгата в оригинал, е написана на подобен език, няма да навлизам в подробности, но изглежда и се чете приблизително така, както е и този превод. Целта на автора е била читателят интуиативно да достигне до значението на многото непознати думи на руски език например, както и множество несъществувщи думи измислени от автора. Целта му е била точно хора, били те и интелигентни и образовани, но които по едно или друго стечение на обстоятелствата не са се сблъскали именно с руския, да се оправят в тази невероятна плетеница от \\\"по-англичанни\\\" русизми, като например голова, корова, друзя и тн. Преводачката се е опитала да пренсе това в превода. Дали е успяла? Определено е объркващо, но това е била и целта на Бърджис, така че като за превод е ОК.

от не в час / дата: 16 окт 2009

Преводът е под всякаква критика.
Недопустимо е да се прави \"нов превод\" на вече издавана книга, който да не улеснява, а напротив- затруднява още повече читателя в дефинирането на смисъла на ВСЯКО едно изречение. Човек, който не ползва и не знае английски и то на по- задълбочено от разговорно ниво, няма да разбере нищо от книгата, а който го ползва дори повърхностно, в този случай, определено ще схаване повече и по- пълно текста, ако си го чете в оригинал.
Не може английските думи да са \"преведени\" фонетично и изписани с фонетичната си транскрибция на кирилица (това е абсолютно забранен метод при едно качествено обучение по английски, а в българския изобщо не фигурира като понятна опция) и да се очаква, че хора, пък били те и интелигентни и образовани, но които по едно или друго стечение на обстоятелствата не са се сблъскали именно с английски, ще се оправят в тази невероятна плетеница от \"побългарени\" англицизми, като например \"хенд\" ( hand), май хед (my head), май уотч (my watch)..., .
И тъй като наблюдавам това не само в тази новоиздадена книга, на която именно това й ново издание, според рекламата, е \"бисерът в короната\", започва да ми става любопитно дали няма някаква нова тенденция в съвременните технологии на превода, които предполагат, подобно на не отдавна декламираните тези от някои съвременни писатели, че българският език се говори от все по- малко и все по- малко хора,,,и затова е по- добре да минем на английски, тъй като той е \"езикът на бъдещето\" ...(въпреки че ако ще се ръководим от това, кой език се говори от най- много хора, може би е добре да използваме само китайски)
И тъй като много се разпрострях в коментара си, в заключение, само ще добавя, че аз, за съжаление, съм от ползващите английски. За съжаление, защото след изчитането на този превод с разбиране, определено ще имам сериозни затруднения в правилното боравене с родния си език. Разбира се, последното спокойно може да се определи като проблем на субективната ми перцепция на езика, но личната ми гордост и човешкият ми инстинкт някак си противоречат на истинността на това допускане.

Хора, които не могат да се възползват във вербалните си изразни средства от богатството на майчиния си език, не стават по - значими и по- велики в очите на околните, служейки си с несъществуващи никъде в лексикалното разнообразие на българския, фонетично изписани с български букви чуждици (необяснени с бележка под линия и НЕпреведени)

Този коментар не е форма на заяждане и целящ да обиди когото и да е, той е израз не искрено несдържане пред безобразията в съвременната издавана преводна литература, както художествена, така и специализирана.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Невероятен роман – сатира на времето и обществото.
Разказ за бунта, наказанието и изкуплението. За доброто, дремещо в човека.
За злото, което няма пол и възраст.
За свободата на духа.
За нуждата човек да бъде обичан.
За избора, който човек трябва да направи и за възможността да може да го направи.Защото, както казва Бърджес, човек, който не може свободно да избира, престава да бъде човек...
Ако и вие сте пропуснали като мен да прочетете този роман при първото му появяване на български език, или причината е, че тогава още не сте били родени, прочетете го сега. Няма да съжалявате. Гледайте и филма – великолепен е...И ще се уверите, че понякога и книгата и филмът по нея са еднакво добри...

Стефка Милева – Хеликон, Бургас

"Човекът не бива да бъде унизяван като бива командван чрез животинските си рефлекси или заставян да се подчинява на механични закони” - Антъни Бърджес
Алекс Деларж и неговата банда се забавляват, като извършват вандалщини, грабежи, сбивания. Една нощ те открадват кола, тръгват из града, извършват брутален взлом в къща, изнасилват жената и пребиват жестоко съпруга й.
Алекс е заловен от властите и за да намали присъдата си, се съгласява да участва в експеримент, чиято цел е изкореняване на насилието у човека, което се постига с  ползването на  специална техника, наречена „обучение на отвращението“.
Героят е принуден да гледа множество филми, които показват насилие под различни форми. То се оказва толкова наситено, че той се разболява всеки път, щом види насилие. Това е и целта на експеримента, а на улицата е пуснат вече  не Алекс, а негово  подобие. След терапията той е беззащитен и поредица неприятни срещи убиват духа му, а тялото му е близо до смъртта... Машината на властта го прегазва безпощадно. И става много трудно да се реши заслужил ли е наказанието си или не...
Не по-малко впечатляващ е езикът, на който е написан романът:  "...Имаше и една болшая статия за модерната младеж (значи фор ми, поради което й теглих един поклон, хилейки се като крейзи) от някакъв очен смарт плешивий человек. Изчетох я много осторожно, братлета, като посръбвах от благия тий, стаканчик след стаканчик след стаканчик, и дъвчех тоуст от хляб, потапяйки го в джем ".
Стряскащ роман,оставящ читателя  силно раздвоен след прочитането му.

Невена Табакова, Хеликон Пловдив - Център

 Алекс е член на шайка хулигани, които безчинстват по улиците, грабят и изнасилват, без грам съвест. Отношенията в групата обаче се променят и той е оставен в ръцете на полицията. За да намали срока на своята присъда, той приема да стане доброволец в новоразработена правителствена програма, предвиждаща създаване на специални килии за политическите затворници. Излекуван от ”хулиганизма”, той е пуснат на свобода. Сега Алекс мрази насилието, но семейството му отказва да го приеме отново, а приятелите му го следват неотлъчно.С незабравими образи, поразителна, с новаторски език, хипнотизираща, тази книга се превръща в динамичен научно-фантастичен трилър за борбата на свободната воля срещу контрола на държавата. Предизвикала противоречиви оценки при появяването си, “Портокал с часовников механизъм” е филмирана от Стенли Кубрик, а филмът е с 4 номинации за Оскар, включително и за най-добър филм.С невероятната си сила да вълнува и смущава, с изключителните си послания, днес тази книга е по-актуален отвсякога.

Иван Симеонов, Хеликон Варна, (Мария Луиза )

 "Портокал с часовников механизъм" е роман прозрение за неизбежния бунт на човека срещу обезличаващата действителност.
Дали всички ние не сме жертва на съвременната матрица, в която всеки е заставян да се подчинява на механични закони?
Критиката определя Антъни Бърджес като един от социалните пророци на ХХ век, признат още приживе за класик на модерния роман. Написаното от него преди 40 години шокира читателите като зловеща фантастика.

Лилия Иванова - Хеликон, Кюстендил