Вярно е, че някои негови книги се четат трудно, но не само Името на розата е шедьовър. Аз специално мога да препоръчам и Махалото на Фуко (с малко мудно начало, но после трудно човек се отделя от нея).
Баудолино също е чудесна книга.
Нулев брой
Автор: Умберто Еко
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Бард |
| Преводач | Мария Панева |
| Брой страници | 222 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 293 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789546555793 |
| Баркод | 9789546555793 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Събрана от кол и въже редакция подготвя ежедневник, който е предназначен не толкова да информира, колкото да изнудва и да хвърля кал, да прави долни услуги на своя издател. Параноичен редактор, който броди из налудничавия Милано (или налудничав редактор в нормалния Милано), реконструира историята от последните петдесет години въз основа на пъклен план, скроен около разложения труп на един псевдо-Мусолини. И под сянката на „Гладио“, ложа П2, убийството на папа Лучани, държавния преврат на Юнио Валерио Боргезе, ЦРУ, червените терористи, манипулирани от тайните служби, двайсет години атентати и отклоняване на вниманието - сбор от необясними факти, които изглеждат измислени, докато едно предаване на Би Би Си не доказва, че са верни, или поне че са вече признати от извършителите си. И накрая един труп, който ненадейно излиза на сцената в най-тясната и най-одумвана улица в Милано. Крехка любовна история между двама герои неудачници по природа – един провален писател и едно тревожно момиче, което е напуснало университета, за да помага на родителите си, и се е специализирало в клюките за романтичните връзки, но все още плаче на втората част на Седмата симфония на Бетовен.
Съвършен наръчник по лоша журналистика, за който читателят постепенно се обърква дали е измислен, или е взет направо от живота. Историята се развива през 1992 г. и в нея се загатват много от мистериите и лудостите на следващите двайсет години точно когато двамата главни герои си мислят, че кошмарът е свършил.
Ключови думи: Топ 100 за 2015 година
Коментар 3 не си мисли, че НЕ сме чели книгите по семиотика на Умберто Еко. От друга страна някои от романите на този прехвален автор са дори по-голяма п*рнография от тези, които ти даваш като лош пример. "Тайнственият пламък на кралица Лоана" бе гавра с читателите, "Пражкото гробище" също. Тази книга в случая е добра, но не е на висотата на "Баудолино", например.
Но да идваш да ми твърдиш, че Еко пише само шедьоври и не произвежда понякога същите чалгички - тук си в грешка. Понеже името ми няма да се види (не знам защо) като регистриран потребител, се подписвам тук: Николай Узунов
Много ми беше забавно да я чета. Абсолютно си е в стила на Умберто Еко, но с много ирония. Страхотна книга.
Еко не е лесен за четене. Тези читатели, които очакват романче ала Дан Браун - чалгичка време да минава, ще бъдат разочаровани. Няма я и интересната фраза на Бокай и Коельо има други неща. Въпросът е да си наясно с принципите на семиотиката и семиологията, което не е книга за всеки.
Съгласен с горния коментар. "Пражкото гробище" също бе разочароваща боза, но от отзивите за този роман ще се замисля дали и аз да не му дам шанс. А и от това, което зачетох ми хареса. Има ИРОНИЯ и то насочена към университетския академизъм... :)
Дали да дам още един шанс на Еко... след Името на розата всички романи бяха досадно и многословно разочарование..
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Умберто Еко е роден в Александрия през 1932 г. Той е философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог. На сцената на белетристиката излиза през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който, през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010). Сред многобройните му студии и есета – както академични, така неакадемични – ще се запомнят: „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009), в съавторство с Жан Клод Кариер, и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотатa“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“.
Информация за Умберто Еко може да намерите още в:
www.dsc.unibo.it/dipartimento/people/eco/
www.levity.com/corduroy/eco.htm
www.pratt.edu/~arch543p/help/Eco.htm
www.kirjasto.sci.fi/ueco.htm
www.geocities.com/Paris/LeftBank/2800/eco.html
www.geocities.com/CapitolHill/Lobby/5999/index2.html
www.toolshed.artschool.utas.edu.au/moci/encyc/entries/eco.html
www.italialibri.net/autori/ecou.html
Информация за Умберто Еко може да намерите още в:
www.dsc.unibo.it/dipartimento/people/eco/
www.levity.com/corduroy/eco.htm
www.pratt.edu/~arch543p/help/Eco.htm
www.kirjasto.sci.fi/ueco.htm
www.geocities.com/Paris/LeftBank/2800/eco.html
www.geocities.com/CapitolHill/Lobby/5999/index2.html
www.toolshed.artschool.utas.edu.au/moci/encyc/entries/eco.html
www.italialibri.net/autori/ecou.html
