Нерон е император, но иска да е нещо повече – поет. Това е книга за страстта към творческа слава, която изгаря всичко по пътя си. Нерон, всевластният господар, е просяк в подножието на всеки признат поет. Завижда на талантливите, прегазва ги безмилостно, преминава всяка граница, зад която му се привижда успехът. Маниакалната му страст издава смъртна присъда на всеки, който не го аплодира. Нерон тръгва към красотата, но пътува през кървав кошмар, за да пристигне в пепелище.

Романът „Нерон, кървавият поет“ е преведен на 16 езика. Героят му умира в Древен Рим. Уви, не завинаги.

Унгарският писател Дежьо Костолани (1885–1936) е роден на територията на Австро-Унгария, в Сабадка (дн. Суботица, Сърбия). Литературен бунтар от малък, заради конфликт с учителя по литература е изключен от гимназията, където директор е собственият му баща. Учи унгарска и немска филология в Будапеща и Виена, цял живот работи като журналист. През 1910 г. предизвиква литературна сензация със стихосбирката си „Плачът на бедното дете“. Прозата му е един от върховете на унгарската белетристика, получава световно признание още с първия си роман, „Нерон, кървавият поет“ (1921), за който неоспоримият литературен авторитет Томас Ман пише възторжен предговор. Костолани е ръководил унгарския ПЕН-клуб, преводач е на Шекспир, Уайлд, Верлен, Бодлер, Гьоте, Рилке. Самоопределя се като естет. Убеден хуманист. Покровител е на армия от млади писатели и поети и няма по-добра оценка за помощта му от думите на Атила Йожеф за него: „Брат ни беше, баща ни стана“.