Не хваща за гърлото като книгите написани от майка й. По-скоро е като приказка. Лошият герой е умрял и принцесата вече е свободна от оковите на страха!
Най-сетне свободна
Автор: Махтоб Махмуди
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Емас |
| Преводач | Емилия Ничева-Карастойчева |
| Брой страници | 400 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 303 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | |
| Баркод | |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"НЕ БЕЗ ДЪЩЕРЯ МИ" - ИСТОРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА
Преди четвърт век една история завладя, затрогна, потресе света - историята на американката Бети Махмуди за нейното драматично бягство от "съпружеския плен" в Иран. Случила се през 1985 г. и излязла на бял свят през 1987 г. в книгата "Не без дъщеря ми", историята стигна до стотици милиони читатели.
Дъщерята от "Не без дъщеря ми" днес е прехвърлила 35-ата си година и вече живее своя собствен живот. И е решила да разкаже своята история. Защото драмата от книгата на нейната майка не завършва със завръщането в родината. Следват години на заплахи и страх от отвличане, на криене под чуждо име и самоличност, на неволи, но и на радости...
Какво прави днес Махтоб, как се е освободила от страховете си и открила себе си, как е намерила пътя към своята иранска фамилия след смъртта на баща си... Всичко това ще узнаете от нейния вълнуващ разказ. Преди четвърт век една история завладя, затрогна, потресе света - историята на американката Бети Махмуди за нейното драматично бягство от "съпружеския плен" в Иран. Случила се през 1985 г. и излязла на бял свят през 1987 г. в книгата "Не без дъщеря ми", историята стигна до стотици милиони читатели.
Дъщерята от "Не без дъщеря ми" днес е прехвърлила 35-ата си година и вече живее своя собствен живот. И е решила да разкаже своята история. Защото драмата от книгата на нейната майка не завършва със завръщането в родината. Следват години на заплахи и страх от отвличане, на криене под чуждо име и самоличност, на неволи, но и на радости...
Какво прави днес Махтоб, как се е освободила от страховете си и открила себе си, как е намерила пътя към своята иранска фамилия след смъртта на баща си... Всичко това ще узнаете от нейния вълнуващ разказ.
Ключови думи: Вдъхновение за пролет
Моля, въпроси, свързани с он-лайн поръчки, насочвайте към [email protected]
Каква е цената за доставка и кога се плаща
На този етап заглавието се предлага само в хартиен формат.
Здравейте. Искам да попитам книгата продава ли се в електронен вариант и какви са условията и цената за покупка?
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Аз съм дъщерята от „Не без дъщеря ми“. Това е моята история.“ Съобщава ни Махтоб Махмуди още от корицата на своята книга „Най-сетне свободна“, издадена у нас от ЕМАС. Махтоб е дъщеря на Бети Махмуди, тя е онова дете, чиято съдба развълнува стотици милиони читатели на „Не без дъщеря ми“ и зрители на едноименния филм преди двадесет и пет години. Майката тогава ни разказа историята на своята любов с един иранец, от която се ражда Махтоб, по-късно двете се озовават в съпружески плен в Иран и се опитват да избягат по всякакъв начин. Днес онова момиченце, за което Бети се бори, вече е на 35 години и ни разказва своята гледна точка за събитията. Бащата на Махтоб умира, но тя решава да потърси начин да се сближи със своите ирански роднини, за да осмисли по-пълно особеностите на другата култура, от която и тя самата е част. Кръвта вода не става, както се казва, ние носим у себе си гените и на двамата си родители, затова е трудно в една такава ситуация да открием себе си, своето лице, идентификацията си. И днес, когато сблъсъкът между културите на богатия север и мюсюлманския юг се сблъскват фронтално, историята, представена от Махтоб Махмуди, ни разкрива не просто освобождаването от плена в Иран, а освобождението на духа като една по-висша свобода, като път за вътрешно разбиране и преодоляване на ислямските жестоки догми спрямо жената и семейството. Драмата от книгата на Бети не свършва със завръщането в САЩ. През следващите години майката и дъщерята са подложени на непрестанен психически тормоз и заплахи, страхът става постоянен спътник в живота им, налага им се да се крият под чужда самоличност. Махтоб Махмуди израства с този страх и от него трябва да се освободи, а как да гостори, ако не отиде в родината на своя баща и не се срещне със своите близки и по бащина линия? Но животът ни поднася и радост, и за своите радости и за своето израстване ни говори тя. Разказът „Най-сетне свободна“ от дъщерята е също толкова вълнуващ, колкото и историята на нейната майка и със сигурност също ще бъде филмиран.
от Хеликон
Името на Махтоб Махмуди ще остане в масовото съзнание завинаги свързано с ролята на „дъщерята“ от международния бестселър „Не без дъщеря ми“, написан от майка й Бети Махмуди. Сега Махтоб, 36-годишна, се радва на прекрасно обикновен живот, заобиколена от семейство и приятели. Но как го е постигнала, след толкова травматизиращото си детство и последиците от него, е заинтригуващата тема на нейната книга. „Най-сетне свободна“ е изключителната история на една млада жена, която надмогва съдбата си.
Махтоб Махмуди е родена в Тексас през 1979 г., на прага на иранската революция и по време на ураган. Майка й е от малко градче в Средния запад, а баща й е лекар, роден в Иран и получил образованието си в САЩ. Животът на Махтоб започнал сред конфликти и бури и явно й било отсъдено те да я следват и занапред.
През 1984-та четиригодишното момиченце трябвало съвсем скоро да тръгне на училище в Мичиган, но баща й Муди настоявал да заведе семейството в родината си, като обещавал, че ще останат само две седмици. Майка й осъзнавала рисковете. Въпреки това Бети Махмуди се съгласила да заминат, защото се опасявала, че иначе Муди ще отвлече Махтоб и тогавашната американска съдебна система нямало да й предложи нужната защита.
Още с пристигането им в Иран ужасът започнал. „Ти си в моята страна. Сега ще следваш моите правила. Ще останеш в Иран до смъртта си.“ С тези думи Муди превърнал дъщеря си и съпругата си от туристи в затворници. Те преживели 18 месеца в бруталния му плен. Това били 18 месеца, изпълнени с тормоз и побоища. С почти ежедневни бомбардировки от иракските въздушни сили. 18 месеца на тихо отчаяние, устойчивост, вяра и нестихваща надежда за бягство.
Продадената в многомилионни тиражи и номинирана за „Пулицър“ книга „Не без дъщеря ми“, написана от майката след невероятното им бягство, разказва за тези кошмарни 18 месеца и невъобразимия път на Бети и Махтоб към свободата. „Не без дъщеря ми“ е адаптирана в касов филм с участието на носителката на Оскар Сали Фийлд и Алфред Молина.
Годините след бягството също не са леки за момичето. Макар че вече е на сигурно място, над нея постоянно тегне реалната опасност за отмъщение – от баща й или от неговите роднини. Тя е принудена да балансира между този страх, граничещ с параноя, и вниманието на медии и общественост, постоянно насочени към нея и майка й. Освен това, на хоризонта се задава нов, твърде опасен враг – Махтоб се разболява от тежкото автоимунно заболяване лупус.
През 2002 г. Махтоб Махмуди завършва психология в Мичиганския университет и оттогава работи в сферата на психическото здраве. Страстта й обаче не е болничната практика, а по-скоро даването на гласност на здравни проблеми и привличането на обществена подкрепа. Една от каузите й е запазване на неприкосновените човешки права при хоспитализация в психиатрични заведения.
Някога болезнено срамежлива, сега Махтоб извисява гласа си и смело разказва за преживяванията си в дебютната си книга. Как да простиш на тези, които те нараняват? Какво означава любовта? Татковците не трябва ли да защитават децата си от чудовищата? Как е възможно всъщност татко да е чудовището? Дали всички мъже ще нараняват така, както той? Когато животът ти започне с толкова тежки въпроси, те очаква битка. Изглежда, Махтоб е излязла победител.
Самостоятелно, както и в тандем с майка си, Махтоб се изправя пред публики по цял свят, за да споделя посланието си за надежда и вдъхновение. Тя вярва в мира, а не в омразата, прошката, не горчивината. Чества и добрите, и лошите събития в живота, защото те заедно формират личността. Вярва и че всеки човек носи и от мрака, и от светлината у себе си. Включително и баща й. Махтоб черпи най-доброто от иранския и американския си произход и използва личните си преживявания, за да онагледи красотата на мулти-културното съществуване.
Махтоб Махмуди е родена в Тексас през 1979 г., на прага на иранската революция и по време на ураган. Майка й е от малко градче в Средния запад, а баща й е лекар, роден в Иран и получил образованието си в САЩ. Животът на Махтоб започнал сред конфликти и бури и явно й било отсъдено те да я следват и занапред.
През 1984-та четиригодишното момиченце трябвало съвсем скоро да тръгне на училище в Мичиган, но баща й Муди настоявал да заведе семейството в родината си, като обещавал, че ще останат само две седмици. Майка й осъзнавала рисковете. Въпреки това Бети Махмуди се съгласила да заминат, защото се опасявала, че иначе Муди ще отвлече Махтоб и тогавашната американска съдебна система нямало да й предложи нужната защита.
Още с пристигането им в Иран ужасът започнал. „Ти си в моята страна. Сега ще следваш моите правила. Ще останеш в Иран до смъртта си.“ С тези думи Муди превърнал дъщеря си и съпругата си от туристи в затворници. Те преживели 18 месеца в бруталния му плен. Това били 18 месеца, изпълнени с тормоз и побоища. С почти ежедневни бомбардировки от иракските въздушни сили. 18 месеца на тихо отчаяние, устойчивост, вяра и нестихваща надежда за бягство.
Продадената в многомилионни тиражи и номинирана за „Пулицър“ книга „Не без дъщеря ми“, написана от майката след невероятното им бягство, разказва за тези кошмарни 18 месеца и невъобразимия път на Бети и Махтоб към свободата. „Не без дъщеря ми“ е адаптирана в касов филм с участието на носителката на Оскар Сали Фийлд и Алфред Молина.
Годините след бягството също не са леки за момичето. Макар че вече е на сигурно място, над нея постоянно тегне реалната опасност за отмъщение – от баща й или от неговите роднини. Тя е принудена да балансира между този страх, граничещ с параноя, и вниманието на медии и общественост, постоянно насочени към нея и майка й. Освен това, на хоризонта се задава нов, твърде опасен враг – Махтоб се разболява от тежкото автоимунно заболяване лупус.
През 2002 г. Махтоб Махмуди завършва психология в Мичиганския университет и оттогава работи в сферата на психическото здраве. Страстта й обаче не е болничната практика, а по-скоро даването на гласност на здравни проблеми и привличането на обществена подкрепа. Една от каузите й е запазване на неприкосновените човешки права при хоспитализация в психиатрични заведения.
Някога болезнено срамежлива, сега Махтоб извисява гласа си и смело разказва за преживяванията си в дебютната си книга. Как да простиш на тези, които те нараняват? Какво означава любовта? Татковците не трябва ли да защитават децата си от чудовищата? Как е възможно всъщност татко да е чудовището? Дали всички мъже ще нараняват така, както той? Когато животът ти започне с толкова тежки въпроси, те очаква битка. Изглежда, Махтоб е излязла победител.
Самостоятелно, както и в тандем с майка си, Махтоб се изправя пред публики по цял свят, за да споделя посланието си за надежда и вдъхновение. Тя вярва в мира, а не в омразата, прошката, не горчивината. Чества и добрите, и лошите събития в живота, защото те заедно формират личността. Вярва и че всеки човек носи и от мрака, и от светлината у себе си. Включително и баща й. Махтоб черпи най-доброто от иранския и американския си произход и използва личните си преживявания, за да онагледи красотата на мулти-културното съществуване.
