Посвещавам на всички колеги-книжари!
Здравейте, името ми е Петра Хартлиб.
(Здравейте, казвам се Ваня Хинкова.)
Собственик съм на приказна малка книжарница в сърцето на Виена.
(Управител съм на чудна малка книжарница в центъра на Русе.)
Разполагаме с 40 квадрата книжно щастие.
(Създали сме си свят от 60 квадрата, пълен с книги и любов.)
Работният ми ден започва сутрин в 9:00 и продължава понякога до полунощ.
(Работният ми ден не се побира в 40 часа за седмица.)
Обичам шума, веселите разговори, клиентите, които споделят с нас всеки аспект от живота си.
(Щастлива съм, че познаваме клиентите си по имена, знаем кога са рождените дни на децата им, дали имат домашни любимци, какво обичат, какво избягват, коя книга би ги усмихнала и коя – натъжила.)
Книжарницата ни е дом не само за нас и нашите деца, но и за всички, пожелали да станат част от нея.
(Наричаме книжарницата си „Дом за книгите и хората”, защото вярваме, че тя не е просто търговски обект, а място, където книгите и хората се срещат; място, където можеш да се влюбиш, да срещнеш отдавна изгубен приятел, да се запознаеш с нов.)
За нас продадената книга е добра книга.
(Вяраваме, че споделената книга е най-добрата книга.)
Срещите с известни писатели е само една от екстрите на нашата работа.
(Срещите с автори ни дават възможност да разберем кой стои зад думите, разпръснати из страниците на една книга. Да опознаем човека, след като вече сме опознали таланта му.)
Понякога е трудно, много трудно. Уморително, гладно и напрегнато.
(Понякога не сме сигурни колко още дълго ще можем да говорим, да се усмихваме, да продължаваме да бъдем мили и любезни, отговорни и истински професионалисти.)
Особено по Коледа.
(Особено по Коледа...)
Но въпреки всичко….
(Въпреки всичко…)
Обичаме работата си.
(Обичаме тази книжна лудост и не бихме я сменили с никоя друга.)
Защото….
(Защото…)
Не умеем нищо друго толкова добре.
(Няма нищо по-хубаво от това да продаваш истории.)
Всъщност ние не сме търговци.
(Ние сме „продавачи на живот”.)
Не знам дали „Моята прекрасна книжарничка“ би впечатлила всеки, който я прочете, но мен ме удари право в сърцето по простата причина, че аз самата съм книжар повече от 5 години и съм преживяла и преживявам голяма част от приключенията, описани от Петра в книгата.
Съвсем непретенциозно и реалистично Хартлиб успява да разкаже своята житейска история. Заедно със съпруга ѝ отварят малка книжарничка в центъра на Виена в момент, когато други затварят. Семейството тегли заем с желание да сбъдне една своя мечта и с надежда тя да просъществува, въпреки убийствената конкуренция на Amazon. Най-важното, което трябва да се знае е, че тези двама души предприемат това смело начинание, защото много обичат книгите. От тук насетне започва най-трудната и най-забавна част. Тежка работа - отмятане, разнасяне и подреждане на безброй книжни тела, особено по Коледа; липса на пространство и изобилие от стока; безсънни нощи, пропуснати празници; пренебрегнати деца; излишък на хаос и нужда от сготвена храна в дома, който се намира на горния етаж; изискването да си многофункционален и всезнаещ (защото повечето си мислят, че щом работиш в книжарница, си чел всичко и знаеш всичко, независимо за какво става въпрос); заядливите клиенти; забавните клиенти; онези, които не знаят какво търсят; други, които са безобразно педантични в търсенето си. И никакво свободно време.
И все пак...
Крилете, които ти порастват, когато хората, на които си препоръчал точната книга, се връщат, благодарят ти и сякаш се случва нещо вълшебно – намираш добри приятели.
Радостта от това да срещнеш и да си поговориш с любим автор. Щастието от това да работиш нещо, което обичаш. Удовлетворението, че, въпреки многото работа и редица трудности, нещата се случват по най-добрия начин.
И добиваш усещането, че си благословен.
Да работиш в книжарница съвсем не е лесно, както много хора си мислят. Напротив!
Изискват се херкулесови усилия, отдаденост, усърдие, непресъхващо любопитство и най-важното – страст, без която нищо не би било възможно. И още нещо – подходящите хора, с които да споделиш тази своя страст!
Факт е, че без човек, който да подкрепи мечтата ѝ, без добрите приятели, без отзивчивите клиенти, готови да помогнат, без кадърните и работливи колеги, Петра не би успяла.
В крайна сметка всяка човешка мечта се нуждае не само от воля, но и от съмишленици!
И в заключение ще кажа (от личен опит), че книжарстването е една от най-смислените и обогатяващи професии, на които човек може да попадне.
А най-същественото е любовта, която влагаш и хората, които срещаш!
Ето така се ражда магията!