Очакванията ми за тази книга бяха доста по-различни, а то се оказа едно леко и повърхностно четиво, което определно не оставя впечатление у читателя.
Издател | Сиела |
Преводач | Алеко Дянков |
Брой страници | 192 |
Година на издаване | 2016 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 250 грама |
Размери | 14x21 |
ISBN | 9789542821519 |
Баркод | 9789542821519 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
В спокойния и тих Цюрих гражданите живеят своя спокоен и тих живот, без да обръщат внимание на шумните туристи от цял свят. Досущ като своя град е и мосю Жан – скромен, достоен човек, невидим за околните, винаги готов да им услужи. От дълги години мосю Жан работи като консиерж в луксозния Грандхотел „Тур о лак“ – всъщност е прекарал там целия си живот. До деня, в който го пенсионират.
Изведнъж изгубил своята цел и посока, мосю Жан не знае какво да прави с остатъка от живота си. Но тогава се сеща за малкия бележник, в който с внимание – и винаги дискретно – е записал всички желания и мечти на гости на хотела и на стари служители. У мосю Жан назрява план. Велик план. Той тръгва по следите на щастието, започва да изпълнява желанията на всички. Защото има прекалено много недовършени неща, които очакват хубавия си край… а мосю Жан не обича недовършените неща.
„Мосю Жан в преследване на щастието“ е топла история с голямо сърце, която разплаква и разсмива, за обичта, за неочакваните обрати, за значението на удобните обувки и най-важното – за смисъла на щастието. С деликатен хумор и обич към малките хора, това е книга в духа на „Човек на име Уве“ на Фредрик Бакман и „Елегантността на таралежа“ на Мюриел Барбери.
Очакванията ми за тази книга бяха доста по-различни, а то се оказа едно леко и повърхностно четиво, което определно не оставя впечатление у читателя.
Книгата е много приятна и лека за четене , да си разпуснеш в почивния ден с една топла книга в ръка , която да ти даде всичко ! Това е Мосю Жан :*
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Ако ви липсва Уве, Брит-Мари или бабата, която праща поздрави и се извинява, можете да се запознаете с Мосю Жан. Той не прилича досущ на никого от тях, защото живее в Цюрих. И е консиерж в бляскав хотел. Мосю Жан е вежлив, коректен, сдържан, за да не кажем хладен, точно толкова много, колкото подхожда на град като Цюрих и на хотел с класа. Мосю Жан носи самотата си с достойнство. Но ето, че идва ден, в който става дори още по-самотен, защото го пенсионират. Така че той вече няма никого не само у дома, но и край себе си през деня. Обаче има едно тефтерче, в него записва нещата, които биха донесли щастие на други хора.
Ние живеем на място, където общуването граничи с крайностите. Мосю Жан живее в град, в който са на почит нюансите. Мосю Жан няма да ви забавлява и вълнува колкото вече споменатите герои на Фредрик Бакман, но ще ви покаже, че с малки жестове, с леко побутване на късмета и най-вече с голямо сърце могат да се случат големи неща. Най-големите всъщност – хората да се намират и да остават заедно.
Литературните критици наричат книгите от този род книги за малките хора. Никак не са прави, това са книги за големите хора, които оставят големи следи в живота на други хора.
Веселина Седларска, приятел Хеликон-Сливен