Малки хора

Автор: Саит Фаик Абасъянък
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Прозорец
Преводач Кадрие Джесур
Брой страници 176
Година на издаване 2015
Корици меки
Език български
Тегло 194 грама
Размери 13x20
ISBN 9789547338531
Баркод 9789547338531
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Темата за малкия човек е централна за творчеството на Саит Фаик и е залегнала в основата и на този роман. Той е разделен на четири части, в които се преплитат съдбите на няколко души. Това са бръснарят грък Димитро, пенсионираният държавен служител Кондос и дъщеря му Мелек, студентът интелектуалец Фахри, устременият към красивото Хикмет.
Всички те са хора, които непрестанно се опитват да бъдат по-добри, преживяват своите разочарования и напразни надежди. Действието се развива на места като Адапазъръ, Бургазадасъ и Истанбул и през цялото време се усеща духът на епохата – първото десетилетие след създаването на Турската република.

Роден през 1906 г., Саит Фаик Абасъянък е смятан за един от най-лиричните писатели в турската литература. Негови герои са обикновените хора, чийто живот претворява с изчистен, поетичен език. Сравняван от критиката с Антон Чехов, той е майстор на късия разказ и автор на два романа, преведени на множество езици.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Турският класик Саит Фаик Абасъянък е известен с описанието на бита на обикновените хора. Те са тема и на краткия му роман „Малки хора“, чието действие се развива през 30-те години на 20. век, скоро след създаването на Турската република. Абасъянък описва героите си такива, каквито са – като наблюдател, а не като съдник. Съдбата на тези хора не е обвеяна от дълбок трагизъм. Техните мъки са някак простички и често самите те са си виновни за тях – заради първично-импулсивните си емоционални и непремислени реакции. Но наред с дребните и понякога дори глупави постъпки, заради които им се налага да лежат дори в затвора, малките хора притежават и своя малък-„голям“ свят в душите си. Само от тях човек би могъл да научи за смисъла на отшелническата простота, която те приближава до мирозданието, за радостта от повея на вятъра и плясъка на вълните. Малките хора могат да бъдат рибари, които напускат родните си острови, за да ловят риба на друг остров в отшелничество в продължение на месец и въпреки краткото разстояние между родния им дом (чийто светлинки нощем се виждат през морето като на картинка) и настоящото им самотно обиталище, да изживяват носталгия, сякаш малкото късче вода, което ги дели от вкъщи, е цял един свят. Те могат да бъдат и малки странници като Мустафа, влюбени в съзерцанието, тихи мъдреци, без огромни очаквания от живота. Могат да бъдат и самотни философи като Фахреддин Асъм от родното селце на един от главните герои – Фахри, или пък самосъжаляващи се и алкохолизирани бивши държавни служители като Али Ръза, които в пиянски екстаз разрушават всичко около себе си, опитвайки се да прехвърлят собствената си вина на други. Каквито и които и да са те, красивата простота на битието им и сякаш изначалната невъзможност за друг живот винаги вървят след тях. Това са те – хората от 30-те години на 20. век в Турция – с малките си мечти и полярни настроения, с глупостта, но и с красотата си.

Владимир Белов - Хеликон Сливен