Преди няколко години, когато излезе първия филм (Игрите на глада), четох в един вестник нещо като анонс какъв ще е сюжета. Честно казано тогава си помислих, че филмът ще е пълна глупост и не го гледах. Чак като го пуснаха по телевизията и беше станал доста популярен реших до го гледам и останах изненадан. Оказа се, че е доста по-добър от повечето филми, които съм гледал.
След като гледах “Сойка присмехулка част 1” на кино се кол***х дали да си купя книгата. Чудех се дали ще ми хареса. Накрая реших и не съжалявам. Може би изглеждам като пълен глупак в очите на някои щом ми е харесала, защото видях доста негативни коментари. Някои от тях бяха толкова критични и злостни, че даже човек който би се разпознал като някой от негативните образи в книгата не би ги употребил. Всъщност единствиния по-смислен аргумент, който видях е че идеите в книгата не са много оригинални. Казват, че много напомняла на Battle Royale (мисля, че авторът беше Кошун Таками), а по идеи е нещо средно между “1984” на Джордж Оруел и “Прекрасния нов свят” на Олдъз Хъксли. Това донякъде е вярно. Все пак има някои значителни разлики. В “1984” политическите прозрения са много по-дълбоки и по-добре анализирани, а в “Игрите на глада” е обърнато по-голямо внимание на личните взаимодействия между хората в едно антиутопично общество. Колкото до оригиналността има и други книги, за които се чу, че може би са изплагиатсвани от някъде (като например „Хари Потър“ и “Властелинът на пръстените“), но никой не ги е коментирал толкова негативно когато и да било. Освен това Сюзан Колинс казва, че като вдъхновение за нея били мита за Тезей и минотавъра и гладиаторските борби в древен Рим, а тези неща са известни доста преди да са написани всички романи, с които сравняват „Игрите на глада“.
Правя сравнението с “1984” и “Прекрасния нов свят”, защото тези книги са смятани за класика в този жанр. И в трите действието се развива в предполагаемото бъдеще. Действително Оруел и Хъксли са познали доста нововъведения и тенденции, но някои неща Сюзан Колинс е видяла по-ясно. Това е така, защото някои от принципите по които се управлява света в “Игрите на глада” не са някакво пророчетво за близкото или далечното бъдеще, а се прилагат и днес! Просто в романа са малко преувеличени. В “1984” е описано, че висшите управляващи групи водят аскетичен и узнурителен живот. Никъде не съм виждал в днешния свят управляващата класа да се лишава от нещо. Не мисля, че някое управление ще се грижи за всеобщото щастие както е описано в “Прекрасния нов свят”, особено пък на по-нисшите социални групи. В “Игрите на глада” е описана гигантска разлика между различните социални групи както в йерархия така и в материални блага. И също така, че мотивацията за заемане на по-високо място в йерархията са най-вече материалните блага, а не нещо друго!
В “Игрите на глада” има още нещо, което ми се струва по-вярно. В антиутопиите на Оруел и Хъксли са представени общества, в които са разпространени някакви масови идеологии. Все едно, че някакъв гигантски мозък контролира всичко включително и общественото мнение. Вероятно, когато са писани тези романи това като че ли най-много е плашело хората (мисля, че през 30-те и 40-те години на 20-ти век). Когато гледах филма (“Игрите на глада”) и прочетох книгата ми направи впечатлиние, че за идеологии не се говори. Първоначално си помислих, че това е така, защото книгата е писана за по-млади хора. Но после се замислих дали и светът не е станал точно такъв – няма социалисти и капиталисти, либерали и консерватори. Има само бедни и богати, силни и слаби. Не съществува и така наречената средна класа. Има някакъв елит от свръх-богати, а повечето живеят в мизерия. Единствената група, която може да се счита за средна класа са миротворците (силовите структури). Съществуват няколко средства една държава да наложи властта си. Първото е насилието, второто е влошаване на образованието и държане на повечето хора в мизерия, третото – използване на лъжи, средства за манипулация и пропаганда, четвъртото е измислянето на враг и/или противопоставянето на различните групи в обществото (разделяй и владей) и петото е отклоняване на вниманието от реалните проблеми с разни извратени забавления. В “Игрите на глада” са представени в някаква степен И ПЕТТЕ и също така, че за управление различните социални групи се използват РАЗЛИЧНИ средства. Но може би най-същественото е, че всички тези средства действат върху едно нещо – върху егоизма. Ако нещо лошо се случи на някой друг – няма проблем, стига да няма опасност да се случи на теб. “Разделяй и владей“ е стратегия, която винаги работи и освен това не изисква някаква идеологическа основа. Масовите идеологии и единомислието могат да са опасни, но понякога и тоталното разединение е доста вредно.
Ако трябва да посоча някакви недостатъци на “Игрите на глада“ може би бих казал, че някои от развръзките изглеждат леко наивни, но все пак книгата е писана за по-млади хора. Също така книгата е леко фантастична и са описани технолигии, които не съществуват в реалността и вероятно никога няма да съществуват. Има други научно-фантастични романи, които са доста по-сполучливи като научни предвиждания. Също някои от научните предвиждания в „1984“ и „Прекрасния нов свят“ са доста по-точни. Все пак не мисля, че това е кой знае къкъв недостатък. Фантастичните елементи в нея са употребени по-скоро за засилване на въздействието. Нещо като преувеличение.
Според мен книгата не лоша и от нея има какво да се научи. Поне за тези, които могат да разбират.
Някъде бях чел, че когато Оруел написал „1984“ се опасявал че може да бъде цензурирана или забранена, а когато Хъксли написал „Прекрасния нов свят“ мислел, че никой няма да се интересува от нея. Сюзан Колинс би трявбало да се тревожи от това, че може да не я разберат правилно. Много от почитателите на „Игрите на глада“ харесват книгата не заради поуките от нея, а защото в нея има много насилие. Дано да греша.