Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Денят, в който се научих да живея“ (издателство „Колибри“) на френския специалист по развитие на личността Лоран Гунел е неговият пореден бестселър. Книгите за самоусъвършенстване през последните двайсет години добиха голяма популярност, което със сигурност е свързано с обърканото време, в което имаме удоволствието да живеем. Когато не знаем как да реагираме, какво да предприемем в живота си, накъде да тръгнем и как да си помогнем, ние търсим спасение в книгите на специалистите. Лоран Гунел е признат психолог, но не се притесняваме да го наречем и добър писател, защото книгите му не са типична self-improvement литература, всъщност са романи, в които философията е вплетена в сюжетната линия и удоволствието от четенето на тези книги е по-голямо отколкото на обикновените ръководства. Гунел става известен още с първия си роман „Човекът, който искаше да бъде щастлив“, вторият „Бог винаги пътува инкогнито“ затвърждава и увеличава успеха му, като му носи световна популярност. „Денят, в който се научих да живея“ е следващата книга, в която по един смел и честен начин идеята за художествена литература е смесена с психологията и философията. Авторът дълги години е работил като консултант по човешки взаимоотношения, изследвал е в дълбочина личностното развитие и неврологията, обиколил е света, учил в различни университети, събирал капка по капка тази мъдрост, за да ни я поднесе днес във формата на роман. Джонатан живее в Сан Франциско, уверено върви по пътя на успеха, кариерата му е обещаваща. Докато се разхожда през един неделен ден край брега, го среща тайнствена жена, улична гадателка, която му предрича близка смърт. Героят е изумен, стои и не може да разбере какво му се случва. Започва бавно да проумява и да разбира, че сигурността му е била привидна, че ние хората сме смъртни, но най-страшното е, че сме внезапно смъртни, започна да открива себе си стъпка по стъпка. За да стигне до прозрението и до промяната. Когато си поставен пред фактите, пред жестоката действителност, почваш да си задаваш онзи добър стар въпрос за смисъла. И тогава тръгваш на приключение в търсенето му, за да стигнеш до своите лични отговори. Лоран Гунел ни предлага сами да се научим да живеем.