Книгата е увлекателна и интересна. Препоръчвам.
Готвачката на Химлер
Автор: Франц-Оливие Жизбер
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Гурме ЕООД |
| Преводач | Валентин Маринов |
| Брой страници | 318 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 277 грама |
| Размери | 14x20 |
| ISBN | 9789542917755 |
| Баркод | 9789542917755 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Готвачката на Химлер“ има всички нужни съставки, за да е крайно интригуваща и обогатяваща книга. Известният френски журналист и писател Франц-Оливие Жизбер се е заел с амбициозен и виртуозно изпълнен проект – разказ от първо лице на над стогодишната Роз, свидетел на всички трагични световни събития на двайсети век.
Жена с драматично минало и скандална репутация, Роз е гениална готвачка, но и хландокръвен убиец, когато се отдава на голямата цел на живота си - да си отмъсти за преживяното. А то е смайващо: жертва на арменския геноцид, на нацистката окупация на Франция и, косвено, на културната революция на Мао. Твърде много драми за една единствена книга, би се сторило на някого, но след като я прочетем, си даваме сметка, че човечеството има точно такава история и че животът на някои хора е имал точно такъв развой. Стига въображението ни да се остави на действителността - исторически достоверно реконструирана от автора, - която понякога е по-силна от измислицата.
В края на живота си Роз е собственик на ресторант в Марсилия. Внезапно тя открива, че някъде в Германия има внук, син на нежеланата й дъщеря от нацистки офицер, която тя е изоставила. Това я подтиква да напише мемоари, в които поради възрастта, мъдростта и каления си в житейски драми характер няма да спести нищо на главните герои на историята на двайсети век. Описва от първо свидетелско лице виновниците за погрома над арменците, близкото обкръжение на Хитлер, обществото на френските колаборационисти, кръга приближени на Мао и им отдава заслуженото, като споделя суровата истина, вещо подправена с интригуващи битови подробности. Развенчава донякъде и ореола на известни френски интелектуалци от средата на века като Жан Пол Сартър, спира се и на връзката му със Симон дьо Бовоар. Не остава длъжна никому и в края на живота си, след поредица от лично проведени отмъстителни акции е достатъчно мъдра да сподели, че „ако Историята е адът, то Животът е раят“.
В романа има и голяма любов, и мъчителни загуби, и удовлетворението, което само ходът на живота може да донесе под формата на мъдрост. Не липсват и няколко от най-добрите рецепти на готвачката, щедро споделени в края на книгата, сякаш да потвърдят тезата, че животът си иска своето въпреки хода на историята.
Ключови думи: Отново Прованс
Не е лоша книгата. Чете се бързо. Чак ми стана симпатична главната героиня.
Перачката на Хитлер или обущарката на Гьоделс няма ли да издадете? Аман от такива книги ...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Марсилия, 2012
Запознайте се с Розан. За по-кратко - Роз.
Тази книга, която държите в ръцете си, са нейните мемоари, поетично озаглавени "Моите 100 и повече години". Но това заглавие съвсем не е измислица, защото Розан се ражда на брега на Черно море през далечната 1907 г. Кръстена е на баба си и е красива също като нея. Има руса коса, сини очи и цялата грее като слънце. Защото Розан всъщност е едно щастливо арменско момиче... поне до ужасното лято на 1915 г. Това е годината, в която турци и арменци престават да бъдат приятели и се превръщат в смъртни врагове. Това е годината, в която Розан разбира, че никога няма да се омъжи за съседското момче Мустафа, защото те двамата са различни и винаги ще бъдат такива един за друг. Това е годината, в която Розан за пръв се сблъсква с ужаса и болката от загубата на любими хора и неща, но оцелява. Въпреки всичко и всички. Защото Розан е боец по природа. И се превръща в Роз. А Роз е жива. И е готова да убива, отмъщавайки за смъртта на тези, които е обичала и загубила през годините на глад, опустошения и войни. Защото Роз, наричана някога Розан, има нещастието да се роди във времето на трите най-ужасни личности, които ще разрушат света през XX век: Хитлер, Сталин и Мао.
И преди да сте си помислили, че в тази книга има повече История, отколкото можете да понесете, нека ви кажа, че тя е преди всичко разказ за живота на една силна жена с неустрашим дух. Жена, която губи първия си съпруг и децата си по пътя за Дахау. Но не спира да се съпротивлява на смъртта. Жена, която дори не успява да погребе тялото на втория си съпруг, убит жестоко по време на режима на Мао. Но не спира да търси любовта. Жена, която се радва на всяко късче живот, което й е отредено, с неистовата жажда на човек, който ще умре, но няма да се предаде пред предизвикателствата на света. И тя не умира. Защото Роз е вечна като любовта и омразата, с които живее. Заради които живее. Тя просто живее.
И ако се чудите дали изобщо си заслужава да прочете тази книга, нека ви го кажа с думите на самата Роз: "Човек винаги има живота, който заслужава. Научете се да умирате живи!"
Роз, благодаря ти за урока!
Ваня Хинкова, Хеликон Русе
Авторът Франц-Оливие Жизбер е френски журналист и писател, роден в САЩ (1949). Работи за престижни издания като Le Figaro и Le Point. Автор е на сценарий за документален филм за бурните му отношения с бившия френски президент, „Никола Саркози, тайната на едно президентство“. Още с втория си роман L’Affreux, 1992, печели наградата на Френската академия. Следват още романи и няколко награди. „Готвачката на Химлер“ е неговата тринайсета книга.
