Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Досега Кристина Бейкър Клайн е писала само нехудожествена литература.
С първия си художествен роман „Влакът на сираците” успява да спечели сърцата на читателите и в продължение на седмици оглавява класациите. Идеята за написването на романа авторката взема от разказите на своите баба и дядо, които също като главната героиня Вивиан са се изселили от Ирландия.
За преселниците от Ирландия, Америка е последната им надежда за по-добър живот, някои ще успеят, а за други като малката Вивиан кошмарът тепърва започва.
След като изгубва семейството си по време на пожар, осиротялата Вивиан попада във „Влака на сираците”. Така започва нейното пътуване към неизвестното, към прекършените мечти и изгубените надежди, попадайки от едно приемно семейство в друго, където е подложена на тежък труд и лошо отношение,
Днес деветдесетгодишната Вивиан живее с поизбледнелите си спомени и незарасналите рани от минало, но животът й се променя, когато на врата й позвънява Моли.
Моли е бунтар по природа, не зачита порядките на приемното семейство, в което живее, обича да се забърква в неприятности. А за да се сдобие с любимата си книга „Джейн Еър”, решава да я открадне от местната библиотека, за което е наказана с петдесет часа общественополезен труд. Така започва необикновеното приятелство между една възрастна дама и една щура тийнейджърка.
Моли се заема с почистването на тавана на Вивиан, а там под прашните кашони се крие цял един живот и отварянето на всеки един от тях предизвиква болезнен спомен. Но ако Вивиан не прочисти миналото си не би могла да продължи напред.
Това е една дълбоко разтърсваща история, която горещо ви препоръчвам.

„Влакът на сираците“ (изд. Хермес) от Кристина Бейкър Клайн заема за дълъг период от време първи позиции в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за най-продавани книги. Петият роман на американската авторка е нейната най-успешна творба и е преведен на повече от трийсет езика. В средата на 19. век в Ню Йорк живеят над 30 хиляди сираци, изоставени и бездомни деца без родителска грижа. Две благотворителни институции се заемат да разрешат този проблем и така се стига до идеята децата да бъдат разселени в средния запад на Америка, където щатите са по-малко населени и имат повече шансове да израстат в нормална семейна среда. Влаковете, извозващи нещастни деца от източното крайбрежие към новите им домове, пътуват от 1853 до 1929 година и преселват над 250 хиляди сираци. Във „Влакът на сираците“ Кристина Бейкър Клайн разказва тази забравена част от американската история чрез личната история на Вивиан, измислен от нея персонаж, която преди десетилетия като малко момиченце се е оказала в един такъв влак с множество големи въпроси в детското си съзнание – кой ще я осинови, ще попадне ли при добри хора, ще бъде ли приета като член от семейството. Защото много от невръстните дечица са се озовавали в любящи фермерски семейства и са имали щастливо детство, но други са се превръщали просто в работници и прислужници. И е въпрос на късмет къде ще попадне Вивиан Дейли. Дълги години тя крие своето минало като добре пазена тайна. Води спокоен и благодарен живот на брега в щата Мейн. Докато един ден при нея идва Моли, която скоро ще навърши осемнадесет и която е застрашена от възможността да остане на улицата, ако не изпълни разпорежданията на властите. Задължението й е да чисти къщата на старата Вивиан. Между старицата и момичето се завързва приятелство. Когато почиства тавана на къщата, Моли се натъква на свидетелства от епохата на преселението. И установява, че те двете не са чак толкова различни, колкото изглежда на пръв поглед. „Влакът на сираците“ е вълнуваща и трогателна история, разказана от Кристина Бейкър Клайн със завладяващ стил.