А. Балева, на мен точно превода ми допадна изключително много, но не съм го чела в оригинал, за да направя сравнение. На мен книгата, обаче не ми допадна. Много ненужни описания и много разтегнати случки. Едвам я издържах до края.
Бели зъби
Автор: Зейди Смит
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Преводач | Невена Дишлиева-Кръстева |
| Брой страници | 626 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 514 грама |
| Размери | 14x20 |
| ISBN | 9786191860623 |
| Баркод | 9786191860623 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Накрая бе обзет от чувството, че Животът е гигантска и толкова невъзможно тежка раница, че му се стори безкрайно по-лесно да зареже целия си багаж тук, край пътя, и да прекрачи в тъмнината, макар че това означаваше да изгуби всичко.
На Арчи – в едното му ухо жужаха бившата му жена и роднините й, а в другото клювкаше прахосмукачката – му се стори, че Краят е неизбежно близо. Нищо лично към Бог или когото и да било. Просто имаше чувството, че идва свършекът на света.
Той търпеливо оправи хувъра и изпрахосмучи хола с особена педантична категоричност, като завираше накрайника в най-труднодостъпните ъгълчета. Тържествено хвърли монета (ези – живот, тура – смърт) и не изпита нищо специално, когато се озова облещен срещу танцуващия лъв. Кротко откачи маркуча на хувъра, прибра го в един куфар и за последен път си тръгна от дома.
Ала смъртта не е проста работа. А самоубийството не може да бъде включено в списъка със задачите, които да отметнеш, докато жулиш оребрения тиган и подпираш крачето на дивана с тухла. Самоубийството е решението да не правиш, да неправиш; въздушна целувка, изпратена към забравата. Кой каквото ще да казва, самоубийството изисква кураж. То е за герои и светци, за най-тщеславните сред тщеславните. Арчи не беше от тях.
Един от най-обсъжданите дебюти в литературата през последните години, „Бели зъби“ е смешен, наситен, богат, великодушен роман, обожаван както от критици, така и от читатели. Един роман за приятелство, любов, война, три култури и три семейства, три поколения, една мишка и пакостливото минало, което се завръща и те гризва по глезена. Жизнеутвърждаващо четиво, необуздано и абсолютно задължително.
„Бели зъби“ е носител на множество награди, сред които Whitebread за най-добър дебютен роман, отличието на Guardian за дебютна книга, James Tate Black Memorial Prize за художествена литература, Писателската награда на Общността за дебютна книга, наградата Betty Trask. Според списание Time е в стотицата най-добрите англоезични романи на ХХ век.
„Повярвайте на рекламата, купете си книгата, сгушете се в нея, вкусете с наслада всяко изречение, после се върнете в началото и я прочетете още веднъж.“
Ключови думи: Семейни саги, Магически реализъм
Отличен роман, макар и композицията да е разводнена. Но все пак е първият роман на млада писателка. Много актуални проблеми за междуетническото съжителство, третирани и с мъдрост, и с много хумор.
Преводът обаче е слаб. Преводачката парадира с жаргонни изрази, но нито знае добре английски, нито познава британската реалност и редовно се излага. Жалко за онези, които не могат да го прочетат в оригинал. Осакатена версия.
разочароваща
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Отворих „Бели зъби“ на Зейди Смит с опасението, че не е книга за всеки, поне така ме уверяваха много хора. Бях свидетел на раздразнението, което изпитваха, след като са нагълтали повече от 600 страници. Факт е обаче, че никой от тях не я зарязваше по средата.
И разбрах защо.
Тази книга е толкова откровена, толкова пронизваща и толкова истинна, че плаши. Нормално е да се раздразниш, когато някой с красив език и добро литературно умение ти разказва каква е психологическата основа и личната мотивация на всичко, което се случва в новините.
Бежанската криза не е нещо, което се случи вчера. Корените на културните различия между исляма и християнството, между Запада и Изтока не са плитки – те са дълбоко в миналото, и пробождат западните общества с болезнена упоритост вече повече от век.
Зейди Смит е успяла да събере в блестящ сюжет, заплетен и завързан точно колкото трябва, личните истории зад хората, които се радикализират. Не само ислямският фундаментализъм е под прицел – тя говори за крайните радикали – защитници на животните, за фанатиците-учени, за християнските секти, за фанатизираната любов и отчаяния родителски дълг. Всичко е крайно, обобщаващо, но и конкретно, въплътено в опознаваеми и разпознаваеми образи.
Разделените близнаци, подобно на синовете на Ной, възпитавани едновременно в източна и западна среда, разменят ролите си. Мулатката, плод на междурасова връзка, е разкъсана между тях и ражда дете от двамата едновременно. А бащите им са тези, които са оставили живо наследството на фашизма. Всичко е сведено до символи, а символите са превърнати в живи хора.
И някак започваш да разбираш по-лесно как са разпределени фигурите в социалната шахматна дъска на човечеството. Колко простичко, но и безкрайно сложно е всичко. Просто, защото е предвидимо, а сложно – защото зависи от нас, хората.
Елена Алексиева, Хеликон Бургас
