Гледали сте филма и смятате, че сте наясно със сюжета? Грешите. Прочетете книгата, за да се насладите на историята в пълния й блясък – с всички онези герои, интриги и ситуации, които не са намерили място в екранизацията на Стивън Спилбърг или пък са били променени до неузнаваемост.

Всяко лято малкото курортно градче Амити се превръща в истински рай за летовниците. Но дали и тази година ще е така? Готови ли са жителите и гостите на града за сблъсъка със заплахата, дошла от дълбините? Що за мрачни тайни се крият зад безупречната фасада на привидно сплотеното градско общество… и дали чудовищният Левиатан ще се окаже единственото зло, което трябва да сразят?

„Продуцентът се обърна към мен и ми заяви: „Филмът ще бъде стопроцентов приключенски трилър, с ясна и изчистена сюжетна линия, затова искаме да махнеш всичко излишно – любовната интрига, онези неща за мафията… С две думи – всичко, което усложнява действието“.
Тези от вас, които никога не са чели книгата и имат представа само от филма – ей, виждам ви как се мръщите и се питате: „Любовна интрига? Мафия? За какво говори той? Къде, по дяволите, е всичко това?“
Прочетете книгата, моля, и ще откриете сами.“
ПИТЪР БЕНЧЛИ


Освен с огромното си въздействие върху популярната литература на двайсети век, романът „Челюсти” е безкрайно интересен и с влиянието, което оказва върху творчеството на един друг американски писател – т. нар. „Крал на Ужаса” Стивън Кинг. Питър Бенчли публикува своята книга през 1974 година – същата година, в която излиза и дебютът на Кинг „Кери”. „Кери” обаче е твърде различна от следващия роман на Кинг - „Сейлъмс Лот” (1975) - с който „Кралят на Ужаса” ще създаде своята запазена марка: проследяване на човешките взаимоотношения в ограниченото пространство на сравнително затворени общности (предимно малки градчета), връхлетени от заплаха, идваща най-често отвън (концепцията за „Ужаса отвън”), често дублирана и от втора заплаха, вече с по-свойствен за социума произход (концепцията за „Ужаса отвътре”). Някои от най-обичаните му творби се развиват на територията на едно градче („Сейлъмс Лот”, „То”, „Под купола”, „Неизживени спомени”, „Годината на върколака”...), едно училище („Гняв”), един хотел („Сиянието”), един супермаркет („Мъглата”), един затвор („Зеленият път”), една зловеща надпревара („Дългата разходка”, „Бягащият мъж”), дори една къща („Мизъри”, „Играта на Джералд”). В „Челюсти” обаче откриваме основните структурни елементи на този модел преди той да бъде приложен в „Сейлъмс Лот”. С кинематографична прецизност Питър Бенчли рисува реалистична картина на живота в Амити, въвеждайки множество ярки персонажи, ключови за Кинг от които ще се окажат началникът на полицията, редакторът на местния вестник и кметът на градчето. Заплахата, връхлитаща местното общество, е ясна – гигантската бяла акула, персонификацията на Злото, - но тя не е единственото предизвикателство, с което героите ще трябва да се справят. Тайните афери и интриги на кмета ще придадат допълнително социално измерение към концепцията за „Ужаса отвън”, обогатявайки го с „Ужаса отвътре” (в тази връзка особено интересен е епизодът с котката на Броуди, който може да се срещне почти в същия вид в няколко романа на Кинг). В психологически аспект паралелите също са много – всеки от героите е измъчван от свои лични демони, които го тласкат към определени действия с определени последици. И Броуди, и съпругата му, и кметът в един или друг момент попадат под властта на тези демони, тласкайки сюжета в неподозирана посока… Ала нека оставим на интелигентните читатели да открият всички взаимовръзки между творчеството на двамата писатели, всеки от които е оставил свой незаличим отпечатък в литературата, киното и цялата попкултура на нашето време.