„Той бе човек“ започва с изстрел, но кой е дръпнал спусъка, кой остава жив и кой умира? В Уайтхол Джайлс Барингтън научава истината за жена си Карин от секретаря на кабинета. Шпионин ли е тя, или пешка в една по-голяма игра?
Хари Клифтън се заема да напише най-големия си роман, а съпругата му Ема получава неочаквано обаждане от Маргарет Тачър, която й предлага нова работа.
Себастиан Клифтън става председател на борда на „Фартингс Кауфман“. Талантливата дъщеря на Себастиан и Саманта - Джесика, е изключена от училището за изящни изкуства „Слейд“.
Междувременно лейди Вирджиния се кани да напусне страната, за да избяга от кредиторите си, но херцогиня Хартфорд умира и тя вижда поредната възможност да изплати дълговете си и най-сетне да победи Клифтън и Барингтън.
Катастрофален поврат на съдбата превръща живота на семейство Клифтън в трагедия, когато един от тях получава шокираща диагноза, която ще хвърли в смут всички.
„Той бе човек“ е завладяващата последна част от „Хрониките на Клифтън“ – поредица от седем романа, които станаха бестселъри по целия свят.
Джефри Хауърд Арчър, роден на 15.04.1940 г., е преуспяващ автор на редица известни романи. Роден е в Лондон. След завършване на училище участва във военни трейнинги, работи като полицейски сътрудник, а по-късно работи и като учител. Спечелва място в колежа Бресъноус, Оксфорд. Там му се предоставя възможността да учи една година за получаване на диплома, за която по принцип са необходими три години. Въпреки това не завършва Оксфорд. Докато е в университета, се справя доста добре със спорта, дори участва в състезания. Среща съпругата си Мери, която е била повече от отлична студентка. Вярва се, че тя има заслуга за най-преуспелите му романи. По-късно започва кариера в политиката като съветник в Лондон. На 29 години е избран за член на парламента за графството Линкълн. По-късно е обявен за най-младия член на парламента. През 1974г. Арчър задлъжнява след като става жертва на измама в проекти, обвързани с канадската компания. По време на изборите през 1947г. той се отказва от членството си в парламента и се връща към писането на романи. Първият му роман “Нито пени повече, нито по-малко” е бил изключително успешен. Но “Кайн и Авел” става неговият най-продаван роман, достигайки първа позиция в класацията на Ню Йорк Таймс. Малко по-късно е екранизиран в няколко телевизионни серии. Следващото важно нещо в живота му е закупуването на Vicarage, Grantchester, къща свързваща се с Рупърт Бруук. Кариерата му на политик преуспява още повече, когато става добре познат със своите книги. Той става заместник председател на Консервативната партия на Маргарет Тачър и 1992г. му е връчена титлата за благородник от Джон Старши. През 1999г. е избран от партията за кандидат за кмет на Лондон, но е принуден да се оттегли от състезанието. През неговата по-късна кариера той бил анкетиран от журналиста Майкъл Крик, известен като негов неофциален биографист. Юли, 2001 г. Джефри Арчър бил обявен за лъжесвидетелстване и изопачаване на истината. Това било във връзка с клеветата от 1987г. че е получил ?500,000 обезщетение от известна личност, която заявила, че той имал сексуални взаимоотношения с проститутка. Въпреки че спечелва делото, разкритието, че си е измислил алиби, води по-късно до убеждението, че е лъжесвидетелствал. Тези последващи събития хвърлят съмнения в публичното пространство в правотата на решението по случая. Най-необмисленото в случая е, че измисля алибито си на грешна дата. Осъждат го на 4 години затвор, а през месец юли, 2003г. е пуснат условно. Благородническата му титла е отнета и би могла да бъде върната не по-късно от 2005
