СведУщи, да се поправя !
Тук няма място за старци
Автор: Кормак Маккарти
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Пергамент Прес |
| Преводач | Станимир Йотов |
| Брой страници | 264 |
| Година на издаване | 2012 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 290 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789546410450 |
| Баркод | 9789546410450 |
| Категории | Трилъри, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Никога няма да разбереш от какъв по-лош късмет те е спасил лошия ти късмет." – Кормак Маккарти
В „Тук няма място за старци“ големият американски класик Кормак Маккарти поднася на читателите мрачен сюжет в стила на „черния роман“. Това е един обсебващ трилър с бързо и задъхано действие за войната, която обществото води само със себе си, и размисъл за любовта, кръвта и дълга, които изпълват живота ни и оформят съдбите ни.
Книгата разказва за надигащото се непонятно зло, срещу което шерифът Бел няма сили да се бори. Той трябва да отстъпи настрани и да се оттегли – защото в новия свят вече „няма място за старци“.
Кормак Маккарти е носител на наградата „Пулицър“ за 2007 г. за романа си „Пътят“ и на Националната награда за литература за „Тези прекрасни коне“.
„Маккарти е един от най-големите ни писатели и този роман трябва да бъде четен като вопъл срещу разложението и покварата, които дебнат на хоризонта.“ – ХЮСТЪН КРОНИКЪЛ
„Тонове от Достоевски, Хемингуей и Фокнър отекват в прозата на Маккарти, която представлява смесица от лирично повествование, стакатов диалог и динамични сцени със свистящи куршуми и пръски кръв.“ – БУКЛИСТ
Награди на Кормак Маккарти:
Награда „Фокнър Прайз“, 1965 г.
Национална награда за литература, 1992 г.
Национална награда на критиците, 1992 г.
Награда „Джеймс Тейт Блек“, 2006 г.
Награда „Пулицър“, 2007 г.
Награда ПЕН/Сол Белоу, 2008 г.
Ключови думи: Вдъхновение за пролет, Хотелски истории
Вие какво предложение имате за заглавие, щом сте толкова сведующи ?
Издаването с две заглавия е допустимо. "Гроздовете на гнева" на Стайнбек е излизал и като "Гневът на мравките". В университета се изучават и двата превода и се сравняват.
Старото заглавие наистина не беше подходящо, ама явно го бяха избрали заради превода на филма. Сега това е оригиналното заглавие, което е първия стих от стихотворението на Йейтс "Отплаване към Византион". Маккарти все пак не автор на тъпи кримки.
Мен пък старото заглавие ме дразнеше: Няма място за старите кучета - като че ли ставаше дума за някакви бабаити от Подуене.
Много кофти интерпретация на заглавието! И превода ли е нов?
Не, не може да сте толкова тъпи и да пуснете вече издадена и нашумяла книга с ново и ужасно нелепо име... "Тук няма място за старци"? Страшен фейл...
Това е моята любима книга!
Много добра книга. Дано издадат още нещо на Маккарти.
Удивително е как геният на Маккарти успява да създаде абсолютния задъхан трилър в "Кучетата" и в същото време най-разголващата притча за човечеството в "Пътят".
заслужава си да я прочетете
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Тук няма място за старци“ е жесток роман, който разказва за ширещатата се престъпност в Тексас, близо до границата с Мексико. Главни действащи лица са шериф Ед Том Бел, заварчик и ветеран от Виетнамската война Люелън Мос и безпощадният убиец Антон Чигур.
Това е книга, пълна с безмилостни убийства, трупове, наркотици, много пари, жажда за мъст, алчност и нечовешка лудост. Това е книга, която разказва за умирането на нещо изконно и важно и за зараждането на нещо неуправляемо и зловещо.
В началото на всяка глава шериф Бел споделя своите мисли и разочарованието от неспособността си да се справи с ширещото се зло, пред което е безсилен. Защото злото не признава никой и нищо – нито закона, нито морала. Злото в лицето на безмилостния Антон Чигур унищожава всичко и всеки, спазвайки свои собствени принципи, несъвместими с уважение и зачитане. За него всеки човек, който е препречил пътя му, трябва да бъде убит. И той ревностно следва това правило.
Шериф Бел е въплъщение на честта и достойнството, на уважението и любовта. Той е най-силният образ, макар неговите примирение и отчаяние да създават усещането за слабост. Едни от най-хубавите моменти в книгата са думите на Бел.
Люелън Мос е герой, който се намира по средата – между доброто и злото. Той е обикновен човек, който, докато ловува, случайно попада на грешното място, намира над 2 милиона долара и решава да ги вземе за себе си.
Неговото желание за бързо забогатяване го превръща в част от престъпния свят, но в същото време принципите му са сходни с тези на Бел.
И макар събитията тук да разказват за една определена случка на едно определено място в едно определено време, Кормак Маккарти успява да предаде едно универсално послание затова накъде е тръгнал светът, за унищожителното въздействие на наркотиците и парите върху хората и техните устои.
Суперлативите по адрес на автора на тази книга са излишни, защото смятам, че те не са достатъчно добри, за да дадат наистина реална представа за това какъв страхотен писател е той.
Любина Йорданова, Хеликон Русе
