Каква руска душа, какви пет лева! Няма такова животно. Освен това книгата не е никакъв ТРИЛЪР, както почитаемият Хеликон я е класифицирал.
Дете 44
Автор: Том Роб Смит
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Лъчезар Минчев |
| Преводач | Силвия Желева |
| Брой страници | 464 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 353 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789544120931 |
| Баркод | 9789544120931 |
| Категории | Трилъри, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Не започва ли всичко така? Имаш кауза, в която вярваш и за която си струва да умреш. Скоро тя се превръща в кауза, за която си струва да убиваш. А след това се превръща в кауза, заради която да убиваш невинни хора."
Издателство „Лъчезар Минчев” представя един роман, завладял пазара на трилърите през 2008 г., пренесен на големия екран през 2015 г. с участието на Том Харди, Гари Олдман и Нуми Рапас.
Една история, подобна на тази на Андрей Чикатило, в също толкова зловещите години на Сталиновия режим в СССР, видяна през погледа на младия английски писател Том Роб Смит. Книгата е преведена на повече от 30 езика, има редица номинации за престижни международни награди, включена е в предварителната селекция за Букър за 2008 г. и е удостоена с приза „Стоманен кинжал” за най-добър трилър на Британската асоциация на писателите на криминални романи.
Ето какво споделя издателят за книгата и нейната екранизация:
„…Авторът на „Дете 44“ е млад човек. Не е американец, а англичанин. Заинтересувал се от живота в сталинския СССР, прочел книги, направил проучвания и написал криминален трилър, който обаче има и сериозно познавателно значение за онова време в Съветския съюз. Същинската криминална линия заема не повече от половината от целия сюжет.
И също така, както нашите читатели със сигурност знаят, един роман не може да се напъха никога в един двучасов филм. Книгата винаги е много повече.
Романът не е за Андрей Чикатило… Но няма да влизаме в ролята на онази камериерка, която отмъстила за обидата на господарката си, като ? прошепнала: „Убиецът е градинарят.“ И така й съсипала удоволствието от криминалния роман, който четяла. Би било непростимо да постъпим така. Ще ви кажем само: „Убиецът не е този, който е във филма, и историята изобщо е доста по-различна.”
Ключови думи: Книгите с най-силно начало и финал, Книги-филми, Вдъхновени от истински събития
Филмът е сравнително добър с малката разлика, че е правен от американци. Трудно им е да влязът в руската душа. Който не е ял хубавото на комунизма не може да влезе в ролята на руските сатрапи. Книгата не съм чел, но предполагам, че щом я писал американец работата е ясна.
Книги за Русия трябва да се пишат от Руснаци. Никой чужденец , по никакъв начин не може да вникне в руската душа. След това се получават глупости , мизерен руски бит и сред него хора със западно мислене.
Филмът е много хубав, но книгата е рядко тъпа.
***СПОЙЛЕР
В момента я чета, по-голяма тъпотия от години не бях чел!
Единствената причина, по която не съм я хвърлил, е че не обичам да зарязвам книги (не, че не съм го правил).
Авторът тотално се е объркал, пише тотални глупости, подочул е нещо си там от съветските времена и направил някакъв тотален тюрлю-гювеч от всичко съветско.
"Офицери" от КГБ на 18 години?
На Лев Демидов му показват снимка на жена му и го карат да я шпионира? Кога е правена тази снимка, в трите дни, в които той е болен, а тя му е до кревата? Авторът наясно ли е, че ако КГБ подозира съпругата на свой офицер в шпионаж той е последният, когото ще пратят да я шпионира, те имаха толкова начини да оправят този случай 10 пъти по-елегантно, тук някаква житейска драма се заражда, ама не се получава.
Въобще, пълна боза - Лев Демидов става офицер от КГБ и родителите му веднага получават квартира в тих и спокоен квартал, повишение в работата на синекурни длъжности, достъп до специално снабдяване (но когато Лев и Раиса им отиват на гости, майката им сервира почти прозрачно парченце език, немотийка и оскъдица, разбираш ли).
Въобще, Том Роб Смит си е въобразил, че като комбинира в едно думите водка, Сталин, Москва, комунизъм, СССР и ще му се получи нещо, ма не му се е получило.
Колкото се е получило с прословутата карикатура на Работническо дело с пияните американски войници и бутилките кока-кола около тях .
Чух, че издателството е купило втората и третата книга, но за електронен вариант трябва да ги питате тях.
Някакви шансове за електронен вариант? Не живея в България, а искам да я прочета на български...
Страхотна е книгата! Преди година я прочетох на руски, буквално на един дъх, а наскоро я купих като подарък на български. За съжаление втората част на поредицата за Лев Демидов не е толкова добра.
Книгата е налична в книжарници Хеликон. Очакваме ви!
Може ли да се намери книгата вече на рафтовете? Не мога да издържам, трябва да я имам!!!!!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„В рая убийства няма“ твърдят онези „герои“ от онзи „рай“, който някои читатели си спомнят много добре. Но нито сталинският комунизъм беше рай, нито престъпленията може да бъдат наричани с други имена. Младият английски автор Том Роб Смит е успял да създаде такъв завладяващ криминално-политически трилър, който дори усилията на холивудската пропаганда не успяват да развалят. „Дете 44“ е роман (издателство Лъчезар Минчев), който се чете на един дъх и ви оставя без дъх. Не правете грешката първо да гледате продуцирания от Ридли Скот филм, в който участват такива имена като Гари Олдман, Венсан Касел, Николай Ли Каас, това само би ви развалило голямото удоволствие от добрия трилър. Романът „Дете 44“ ни връща в годините след Втората световна война, когато примката на Сталин се затяга докрай, за да стигне дотам, че сатрапът убива повече свои хора, отколкото враговете му по време на войната. Лев Демидов е измисленият главен герой, войникът, който развява знамето на Червената армия над Райхстага, служител на Министерство на вътрешните работи (МВД), като може би се има предвид НКВД, предишното название на КГБ. Неговата съдба е подобна на съдбите на мнозина други реални личности, войници, които изпадат в немилост пред репресивния апарат и са наказани със заточение и разжалване. В трилъра на Том Роб Смит обаче политическата линия е преплетена с криминалната, Демидов въпреки неблагоприятната ситуация разследва сериен убиец, който отвлича и убива малки момчета край ЖП гарите на Съветския съюз, като оставя свой собствен отпечатък. Авторът твърди, че за криминалната сюжетна линия е повлиян от историята на маниака Чикатило. Официалната власт не признава, че има проблем, убийствата в комунистическата страна са немислими, те са белег на капитализма. Тази пропаганда може и да ви се струва остаряла вече, но с оглед на най-новите световни политически катаклизми тя отново зазвучава актуално. Извън закона в онази голяма и тежка държава са също и хомосексуалистите, друга нишка в повествованието на „Дете 44“, една болезнена тематика в Русия днес. Книгата е преведена и издадена на руски, но филмът е забранен за излъчване, с което само му правят реклама, която той определено не заслужава. Романът обаче е съвсем друга творба, напълно различна творба, която ние горещо ви препоръчваме.
от Хеликон
