Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Гай Монтег е пожарникар. Той не гаси пожари, той ги създава, за да гори книги. Такава е функцията на всички пожарникари в едно антиутопично общество, където книгите са опасни, защото превръщат хората в мислещи същества.
Затова те трябва да бъдат унищожени. До една.
Затова се правят доноси, ако някъде, в някоя къща бъде видяно дори и едно книжно тяло. Домовете са огнеупорни, за да остават цели, докато огънят изяжда библиотеките им.

451° по Фаренхайт е температурата, при която хартията се самозапалва и започва да гори. Това е числото, която пожарникарите носят на шлемовете си.
В ежедневието властва телевизията с посредствени предавания. Тяхната функция е да кара хората да затъпяват. Забавленията са елементарни и шумни, достатъчни да те отклонят от въпроса дали си щастлив или не, без да имаш време да се замислиш що за глупост е това, с което те облъчват. Човекът е сведен до степен на лесна манипулация и подчинение.
Познато ли ви е? А романът излиза още през далечната 1953 г.

Има и изключения. Хора, които не се поддават на натиск и носят искрата на разума в себе си.

„451° по Фаренхайт” на невероятния Рей Бредбъри е не само книга за книгите, но и книга за преобразяването на един човек – Гай Монтег, който от техен унищожител се превръща в техен спасител, благодарение на срещата му с едно странно момиче на име Кларис. Тя спасява него, като успява да го събуди и да запали огъня в сърцето му. Така Монтег започва да пита, да търси, да иска и да мечтае. За разлика от съпругата му Милдред, която е типичният представител на едно глупаво, нечетящо и безволево общество.
Важна е, разбира се, и срещата с Фейбър. А по-късно и с другите. Онези, тихите, отхвърлените, които живеят извън града и са превърнали главите си в библиотеки, запаметявайки „Книга на Еклисиаста“, „Държавата“ на Платон, „Пътешествията на Гъливер“ на Суифт, произведенията на Чарлс Дарвин, Марк Аврелий, Шопенхауер, Айнщайн… Тяхната мисия е да съхранят човешката мъдрост за идните поколения, като предават наученото от уста на уста.

„Но прекрасното в човека е това, че той никога не се обезсърчава, никога не му омръзва да започне нещо отначало, когато знае, че то е много важно и заслужава да се направи.”

„Не, не само от книги имате нужда вие! Търсете онова, от което имате нужда, навсякъде, където можете да го намерите — в стари грамофонни плочи, стари филми, стари приятели; търсете го в природата, търсете го у самия себе си. Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим. В тях няма нищо магическо. Магическото се крие само в онова, което книгите казват, в начина, по който те съшиват една към друга отделните части на вселената, така че тя да ни изглежда като нещо цяло.”