Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Светът след края на света...

Ядрената война между нациите е довела до смъртта на всички хора.

Банално, изтъркано, може би възможно, но определено интересно.

Поставяйки себе си в тази ситуация, наистина не знам как бих реагирал. Но пък точно това е уникалното на човека -  изненадващият, понякога дори за нас, инстинкт за самосъхранение.

Ако вие попаднете в тази ситуация...?

Определено метрото е добро убежище, в което малка част от човечеството е успяло да се запази, изтърпявайки последствията от най-голямата грешка. Грешка, довела до самоунищожението му.

Атмосферата е тъмна, подтискаща, дълбока, животинска....

Влизайки веднъж в тази ограничена реалност, трудно бихте могли да излезете от нея за дълго.

Московското метро е най-голямото в света. Но дали би могло да приюти толкова хора, колкото биха били досстатъчни  за запазването на надеждата, че някой ден отново ще излязат на повърхността?

От книгата на Глуховски излиза, че отговорът е "Да". Въпреки опасностите, които дебнат отвсякъде. Защото точно те превръщат пътуването из тунелите толкова нежелателно за повечето хора.

Станциите се превръщат в цели градове, всеки от които отразява някоя религия и националност. Сега пътуването из метрото изглежда като околосветско пътешествие.

И въпреки че романът попада в литературния жанр "фантастика", психологическият фактор в него преобладава над всичко. Глуховски е направил уникален социологически експеримент, вплетен с с драматична сюжетна линия.

Защото в свят, в който парите не съществуват, моралът е сведен до минимум, оръжията са навсякъде, страхът контролира ситуацията, един преход напред в тунела може да струва живота ти.

Никой не би успял да предвиди реакцията на човека...

Но едно нещо е сигурно - "Най-важното е да си останеш същият в сърцето, да не се отпускаш, а условията...да ги вземат дяволите условията..."

Как бихте реагирали вие?

Потопете се в тази психологическа игра, за да разберете.

„Метро 2033“ е творба представител на постапокалиптичния жанр, който в последните 20-30 години се развива с бързи темпове, особено в киното, литературата, както и разбира се в областта на компютърните игри.

Темата е вълнувала авторите и публиката от доста отдавна и особено в годините по време и след Студената война. Опасността и резултата от един глобален ядрен конфликт едновременно плаши и разпалва въображението.

Книгата е написана увлекателно и може да се разглежда, както като приключенско четиво, така и като анализ на човешкото общество в екстремни условия – как биха реагирали хора, различаващи се по своя социален и културен статус. Много сложна задача, изискваща може би в пъти повече страници, но успешно реализирана чрез идеята на автора за отделни метростанции-държави, мини общества, копиращи отдавна останали в миналото култове, политически и социални идеи и пречупвайки ги през своето настояще – живот в безкрайни тунели, мрак, несигурност и ежедневна борба за оцеляване.

„Метро 2033“ е успешен опит за по-различен поглед към темата, който би ни накарал за момент поне да се замислим колко много можем да загубим за часове да изтрием постигнатото за хилядолетия и да стигнем до момента, който би могъл да е някакво ново начало или просто окончателния край.

Фразата „Тези, които оживеят, ще завиждат на мъртвите“ сякаш най-добре пасва на романа „Метро 2033“. Роман с традиционна постапокалиптична тема – тази с ядрената бомба и последиците от нея. Глуховски си е избрал определено място – московското метро и самия град над него и така си е разхвихрил фантазията, че ум да ти зайде от своеобразния, мрачен, страшен и ... романтичен свят. Има , естествено, един Избран, на чиито горки плещи се стоварва спасяването на рода човешки и както си му е реда преминава през различните му там премеждия, НО по-интересното, което отличава този роман от други подобни е убедителността на добре обмисления пост-ядрен свят.Глуховски е страааашно добър в измислянето и описанието на фикс реалността, отделя повече внимание на живота, който се развива в тунелите на метрото – от причудливия нов фолклор до странно логичните квазидържавни формирования, които са създали заселените под земята хора. В резултат веднага, напълно и безусловно вярваш в плашещия и странен свят, където пътят на оцелелите от една обитаема станция до друга станция-селище минава през потъналите във вечна мъгла тунели, изпълнени с чужд и страшен живот и където не винаги схватките с нововъзникнали същества са по-страшни от схватките със себеподобните. Трябва ли човека да мутира, за да оцелее след костващите му живота и направени от самия него грешки? Или трябва да заложи на добре забравените традиционни поведенчески модели? Едно е сигурно, след прочитането на този роман ще обръщате повече внимание обичайните житейски радости, като възможността да виждате слънцето в небето, вместо мъждукаща крушка на мръсния таван на метростанция, например.