Не съм фен на американската литература по принцип, нито ми харесва всеки роман на Стивън Кинг. Но този ми хареса и смятам, че има своя заложен смисъл - къде прозрачен, къде не чак толкова. Социалните теми, които Кинг засяга са актуални дори още повече в наши дни, така че съветвам днешните тийнейджъри да прочетат това, а не да скачат на евтин съспенс като "То" и "Куджо"
Бягащият човек
Автор: Стивън Кинг
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Ибис |
| Преводач | Адриан Лазаровски |
| Брой страници | 244 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 318 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9786191570959 |
| Баркод | 9786191570959 |
| Категории | Фантастика, фентъзи. Хорър, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Бягащият човек" на Стивън Кинг – романът, предсказал небивалия бум на риалити предаванията и послужил за вдъхновение на безчет книги и филми, най-яркият пример за които е „Игрите на глада”.
С нов превод - от Адриан Лазаровски.
Новото издание включва и есето „Колко бе важно да бъда Бакман”, в което Стивън Кинг разказва за писателското си алтер его Ричард Бакман – псевдонима, под който написва някои от най-добрите си творби.
-----
Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които участници залагат живота си с надеждата да припечелят малко пари.
Бен Ричардс е изгубил работата и надеждата си. Невръстната му дъщеричка е болна, а сметките за лекар са непосилни за жител на бедните квартали. Последната му възможност е „Бягащият човек” – най-зрелищното риалити на Всеобщата телевизия, в което всеки зрител е и участник в преследването. В продължение на месец Бен трябва да се крие не само от специално обучените Ловци, а и от обикновените хора, готови да го предадат срещу възнаграждение. Наградата за преживелия гонитбата е един милиард долара. Уловката? Никой от участвалите досега не е оцелявал.
-----
Стивън Кинг публикува „Бягащият човек” през 1982 година под псевдонима Ричард Бакман (под същото име излизат и култовите романи „Дългата разходка”, „Гняв”, „Пътна мрежа”, „Проклятието”, „Отмъстителите” и „Огън”).
За разлика от повечето произведения на Кинг, които са издържани в жанра на свръхестествения ужас, „Бягащият човек” се родее с класически антиутопии като „Прекрасният нов свят” на Олдъс Хъксли, „1984” на Джордж Оруел и „451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри.
Ключови думи: Седмица на Стивън Кинг, Стивън Кинг, От страниците до екрана, Утопии и антиутопии, Пророчествата в книгите, Да прочетем преди да гледаме през 2025
Хубава си е книгата. В крайна сметка Кинг си е кинг. Няма какво да се прелива от пусто в празно.
Относно храчещите във форума - едно "не ми харесва книгата" е напълно достатъчно. То не беше - Кинг това, Кинг онова и т.н
Коментарът е редактиран от администратор.
Нищо особенно . Книгата не се отличава с нищо интересно . Незнам дали е имала успех когато е излязла но сега е скучна и мудна , нищо не се случва .
Ама се извъдихте едни интелектуалци...
Средна работа. Не разбрах това критика на западното общество ли е, критика на Америка ли е, по какъв замисъл е написана, с каква идея... Кинг не е от писателите отличаващи се с интелект.
Не ми хареса. Очаквах повече. Книгата е слаба. Не става за четене.
Причината да са толкова четени по цял свят е не политическа, а естетическа. Кинг и Бредбъри са най-добрите фантасти на 20 век.
Кинг и Бредбъри са големи критици на американският начин на живот и за това ги чете света. Ако само възхваляваха Америка като някакви фанатици републиканци едва ли щяха да са толкова четени по цял свят!
Чувала съм и да го слагат в списъка на "графоманите" освен на "еднодневките" барабар с Бредбъри, ама пък тия еднодневки и графомани най-много ги обичам, тъй че дайте ги насам!
Писател "еднодневка",продал над 350 милиона книги.Кинг е голям ,независимо в какъв жанр пише!!!
До 66 и 65.....да всеки има право на вкус, но не можеш да наречеш повече от доказал се писател "еднодневка"....няма как да стане просто :)
Написал е - "Дългата разходка", "Гняв", "Пътна мрежа" и "Огън".
Вчера я прочетох и много ми хареса. Жалко че Кинг не е написал повече такива книги.
Точно 23 години са.Първото издание е от 1992 от издателство"Сибия",малката книжка.
Не са ли 23 годините? Предишното издание е от 1992, а не от 1990.
Една от най-хубавите книги на Кинг, която съм чела.
Важното е, че книгата е хубава и отново излиза на български след 25 години!
Най-накрая - някой с трезва мисъл!
Всеки има право на мнение, въображение и вкус за нещата от живота, в това число и за книгите, а защо трябва да се критикува някой, който е изказал тук своето такова?! Да, и общата култура си казва своето, но ...за това по-късно! Хората не могат и не трябва да са еднакви, не трябва да имат еднотипно мислене, мнение и вкус, не е нормално, Онегин, противното означава, че 1984 е вече тук, нали?! Да не говорим, че личните нападки са проява на лош вкус и нисък интелект. Хора, ценете и уважавайте свободата на словото и мисълта, само тя ни е останала днес, в БГ!
Чак смешно ми стана, докато чета коментарите!
Къде видяхте мисъл у Стивън Кинг, който сам с гордост се е кръстил "Книжното Плашило на Америка" и "Литературния Голям Мак"?
Къде видяхте връзка с Оруел и Хъксли?
Това са велики умове, велики писатели, а не литературни еднодневки като Кинг!
Имайте малко мисъл и мярка в нелепите си сравнения! Класиците са класици, а занаятчиите като Кинг винаги ще са занаятчии!
Книгите са за забавление не за умуване
... съвременният, модерен читател, почитател на Джеймс, не обича (или не може, кой знае) да осмисля нещата.
Защото "дълбокомислията" трудно се осмислят ;)
Това,дали 1 книга е хубава или не го решава читателя,а не критика.
За това не ни пробутвайте разни дълбокомислия защото те няма да направят книгата по интересна!
И на мен ми омръзнаха всички тези глупави коментари. В тази връзка, случайно открих пълният текст на ревюто и не се сдържах да не го споделя... http://Линкът е изтрит от администратор.
П.П.
Хейтъри, съжалявам ви, честно! :)
Чета коментарите на някои хора и сега разбирам защо нацията затъпява. Твърдения, като тези, че Кинг е ''скучен старчок'' и слаб автор, доказва, че сме си заслужили простотията която ни залива! Е, по-добре си четете смислени и стойностни ''шедьоври'' като ''Дневниците на една к*рва'' и Петдесетте нюанса, от тях определено ще научите много и ще се обогатите интелектуално. Иначе за книгата, според мен е сред най-добрите на Краля, най-вече заради посланието и замисъла, които носи и не по-малко заради финала.Макар и кратка, историята е въздействаща и те държи в напрежение до самия край. Бен Ричардс определено е сред най-открояващите се персонажи на Кинг.
Книгата е мн добра, но не е за всеки читател, не всеки би я разбрал, аз лично съм приятно изненадана от Кинг, доближава се до О. Хъксли и Оруел. Препоръчвам я , особено на младите читатели най-вече!
Книгата е много подтискаща и лично на мен не ми хареса.Главния герой живее в мизерия и семейството му също живее в мизерия.Мислех че Стивън Кинг не пише за мизерия. В училище четеме книги само за мизерия и не ми се четат повече книги за мизерия.Искам книгите да ми разказват за хубави неща а не за мизерия.
Рядко се срещат толкова глупости на едно място, чета коментарите и немея...
невероятно скучна книга
История за телевизионно шоу?Не!благодаря!За телевизията по-добре да гледам БИгбрадър а не да чета измишлотоните на Стивън КИнг по темата!
Не знаех какво ще прочета докато не го прочетох. Книга пълна с размисли за бъдещето на човека и телевизията но дълбоко погрешна с възгледите си и за двете. Българските читатели според мен заслужават по-детайлизирано представяне на феномена телевизия и всяко подобно изследване няма да ги впечатли. Телеввизионерството се развива по-далеч от писателското въображение и няма начин някой като Стивън Кинг известен с вампирски фантасмагории и масови културни четива да стъпи на малкия пръст на изследователи на телевизията и да прогнозира развитието на телевизията с подобни шарени книжки.
Чак разочарована не съм, но и не е кой знае какво. Финалът беше добър, типично Бакмановски. Безспорно обаче не успява да стигне нивото на "Дългата разходка" например, пак антиутопия от същата партида, но с нива над много други.
А за тези, които се оплакват от "скучния и бездарен" Кинг - просто сте попаднали на грешната книга, с която да започнете. С огромна библиография като неговата е физически невъзможно всяка книга да е бисер, но е факт, че има и много такива.
Колкото до твърдението, че младите хора не четат Кинг - няма по-невероятна и твърде далеч от истината теория.
Книгата не е нищо особенно.Личи си колко слаб автор е Кинг и защо младежта не го чете.
И старите и новите книги на Кинг не са на нивото на любимите на новото поколение писателки като Роулинг, Майър, Джеймс и Колинс.
За това новото поколение чете хубавите им книги и не си пада по скучни старчоци като Кинг.
Ако искаме анти утопия ще четеме Оруел!
А ако искаме трилър ще четеме Игрите на глада!
Тогава за какво ни е Бягащия човек???
Като цяло - излишно издание. Кинг има много подобри романи и книги
И мене книгата не ме "облада". Очаквах повече, ужасно разочарована съм.
Ми на мен не ми хареса,така да се каже - една от малкото книги на автора, които не ме "обладаха"!
На мен книгата ми хареса, по-добра е от "Игрите на глада".
Книгата е прекалено кратка и идеите в нея не са развити добре.
Личи си, че е писана набързо и за пари.
Образите са претупани, а сюжетът е наивен.
Обща оценка - четиво за 14 годишни.
Ще се чете!
Тази книга е една от малкото, които нямам и сега ще си купя. Иначе за любими книги на Кинг според мен всеки си има определен вкус и не може да се каже коя е най-добрата. Лично на мен любими ми са "Град отчаяние" и "Отмъстителите".
Важното е, че книгите на Кинг продължават да будят интерес десетки години след излизането им.
Не знам кои са най-добрите книги на Кинг и не смея да съдя за това, особено като се има предвид огромната му библиография. Няма да крия, че "Гняв" ми е любима, тая топли чувства към "Сейлъм'с Лот", защото това е първата негова книга, която прочетох, и както става ясно от ника ми, обожавам "Сиянието" и "Доктор сън". В никакъв случай не мога да твърдя, че някоя от книгите на Кинг/Бакман е най-добрата. Харесвам всичко на Краля и уважавам работата му без значение дали дадена книга е по-силна или по-слаба от някоя друга, но вече се извъдиха специалисти по всичко и хора, изчели всичко...
Според мен пък "Гняв" и "Дългата разходка" са най-добрите му книги, а те излизат под името Ричард Бакман.
Изглежда не си чела(чел) достатъчно книги на Кралят,за да твърдиш това.Написал е само 6 книги под псевдонимът Бакман,а останалите около 50!!!На най-добрите му книги си пише Стивън Кинг!
Според мене по-хубавите книги Кинг ги пише под измисленият си псевдоним Ричард Бакман,а по-слабите под истинският си псевдоним.
Бягащия човек е написана под псевдонима Бакман.
Последната книга излязла под псевдонима Бакман е Огън
Стивън Кинг отговаря на този въпрос в есето в края на книгата.
Защо Кинг не пише повече под псевдоними?
Не бях чела друго на Кинг, но ми я препоръчаха и съм приятно изненадана. Много добра книга, с много идеи.
Филмът просто няма почти нищо общо с книгата, освен заглавието. Неуместно е да се сравняват, но още по-неуместно е да се твърди, че филмът е по книгата.
Именно последното повече дразни феновете на Кинг, а не това, че филмът и лош. Както филмът така и книгата имат своите достойнства. Единствената връзка между тях обаче е, че заглавието и това, че действието се развива в някакво неопределено, макар и не много далечно бъдеще. Приликите обаче се изчерпват с това.
Наистина ли филма не е по-добър от книгата? Сигурни ли сте че филма не може да се нарече шедьовър само заради участието на Арнолд в него или причината може да се окаже по-дълбока например свързана с оплюването на цялата кариера на Шварценегер в последно време покрай предстоящите избори в САЩ които ще бъдат спечелени от републиканците заради провала на Обама? Според мене каквато и да е причината никой не може да опровергае ролята на филма за успеха на книгата защото в контекста на книгите на Стивън Кинг тази книга при излизането си е причислена към книгите на Ричард Бакман който е Стивън Кинг но под прикритие и за това не може да се твърди че успеха и е свързан с името на Стивън Кинг и точно за това Шварценегер прави от филма хит и прави най-голямата реклама на книгата.
Изчетох я на един дъх.
Значи можело да се издава Кинг качествено и книгата да не е скъпа!
Ха-ха-ха... Значи една книга трябва да има вампири и чудовища, за да е интересна?! Не знаех! А пък толкова харесвам книгите на Кинг/Бакман без вампири и "Гняв" ми е една от любимите изобщо. Но явно аз съм нещо сбъркана...
И да се бил приложил диск с филма към книгата... О.о Абе хора, филма няма нищо, ама нищо общо с книгата. Бен Ричардс не е ченге обвинено несправедливо, той е безработен баща, който се опитва да спечели пари за жена си и болното си дете... Ама защо ги разправям тия? Прочетете книгата и после кажете дали все още искате диск с филма към нея!
И защо трябва да се говори за класа и силни книги? Кинг означава класа. Името Кинг е равно на стил. Защо пак говорим за тези неща?
"Бягащият човек "не е забранена за издаване, "Гняв" е забранена за издаване.
Някой мнения са страхотна тъпотия,по скоро някой се правят на глупави.От тук разбрах че книгите на Кинг,в които няма чудовища,са тъпи,О СВЕЩЕНА ПРОСТОТА!Или пък че книгите на Ричард Бакман(Кинг),и те били тъпи!Според това мнение "Дългата разходка" е тъпа книга,няма какво да говорим повече!!!
То Кинг се е отрекъл и от "Гняв",ама си остава сред най-добрите му книги,пука ми че се е отрекъл!!!
До колкото си спомням самия Кинг се отрече от Бягащия човек и за това вече не се издава. Книгата е забранена след 9/11 заради сцената със самолетите и търговския център. Изобщо легално ли е това издание?
към Ванесса: Информацията коректно е посочена в анотацията към книгата - изданието се очаква на 17.02.2015
И с два диска да е книгата няма да се вдигне стойноста и защото няма добавена класа като силен роман на Кинг и е само за фенове на Бакман а неговите книги са най-скучните книги на Кинг в тях няма вампири и чудовища и ужаси а само тъпотии
Защото трябва да се плащат права и за филмът,то не става просто така!
Виждал съм много книги да се продават с дискове. Защо не пуснете филма на Шварценегер заедно с книгата? Това е един от най-хубавите филми на Шварценегер.
Излиза на 17-ти, вторник. Хип-хип Ура! ... ;)
Кога ще я има в книжен вариант във веригата книжарници "Хеликон"?
Напротив, всичко на Кинг е хубаво. Той е от малкото писатели, които нямат слаби книги. Има само силни, по-силни и не толкова силни книги. Затова продължава да е толкова обичан от читателите по цял свят и славата му надживява всички литературни моди.
Новите книги на Кинг не струват. Кинг вече пише скучни криминалета.
Защо не издадете някоя нова книга на Кинг а само стари книги издавате?
Чакам я с нетърпение в Стара Загора!
Очаквам я с нетърпение и ще я прочета с огромно удоволствие, защото е страхотна! Различна е от другите му книги, но е чудесна, каквото и да говорят хейтърите. И аз имам старото издание, онова малкото от преди 23 години и съм го чела повече от 10 пъти. Дано Ибис да са се представили добре :)
Ще се чете!
Книгата ще има голям успех,според мен.Има само едно издание от преди 23 години,така че голяма част от почитателите на Кинг,не са я чели.
скептичен съм за новото издание
книгата няма да има успех
Коментарът е редактиран от администратор.
Ибис направиха няколко хубави издания на Кинг, интересно ми е да видя как са се справили сега. Бягащият човек е много различна от другите книги на Кинг.
Превода е на Адриан Лазаровски,и е нов.И аз имам малката книжка от 1992 година.Иначе на поплювковци,няма защо да се обръща внимание.
И аз съм съгласна. Лошото е, че много от по-старите му книги ги има само на старо. Хубаво е, че сега започнаха да го преиздават - има на какво да се научат от него младите писатели.. Чакам тази книга с нетърпение! Чудя се дали превода и редакцията ще са други, защото моята е едно много, много старо издание, но много си го обичам! :)
Коментарът е редактиран от администратор.
Съгласен съм с теб,но не си прав за количеството публикувани книги на Кинг,в България.Всъщност,почти всичко което е написал Кралят,е било публикувано у нас,от началото на 90-те,до днес.Изключение правят последните му 1-2 книги,сигурно тази година ще излязат.
Пак се започва... Като имате претенции, че сте изчели всичко защо не си направите Топ 10 "Най-тъпи книги на Кинг", а? Хейтъри, не се спряхте да плюете. Когато вие придобиете талант за писане - коментирайте каквото си искате! Ама той таланта не се придобива за съжаление, човек или се ражда с него или не. Освен това в България се публикува едва половината от библиографията на Краля, ако не и по-малко. Как може да кажете, че тази или която и да било друга негова книга е най-тъпа. Както казаха и по-надолу - Кинг има една, две слаби книги, малко по-бавни може би от другите, но няма автор, музикант, художник, артист без възходи и падения. ...
Писна ми да чета глупави коментари... Хора оправете се, поумнейте най-накрая! Ох, няма надежда и няма угодия за българския "читател"...
Сигурно си прочел всичките му книги,щом казваш че е най-тъпата на Кралят!Стивън Кинг има 2-3 слаби книги,и тази изобщо не е от тях.
Най-тъпата книга на Кинг.
Да! Страхотна антиутопия! Основа на много други съвременни истории, които няма да споменавам, за да не дразним тийнейджърите ;)
23 години след първото издание.Книгата е много хубава,има малко общи неща с филмът.Много добра корица,за пореден път.
Ей, сетихте се да я преиздадете!
Ооо, супер!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Четвърт век преди Сюзан Колинс да напише „Игрите на глада”. Тридесет и три години след като Джордж Оруел предсказа душевния упадък на хората с „1984” и три десетилетия след емблематичния „451° по Фаренхайт” на Рей Бредбъри, алтер егото на един вече доказан по онова време гений на перото, написва една великолепна антиутопия, предсказвайки влиянието на телевизията в близкото бъдеще и разделението на обществото на мизерстващи и живеещи в лукс.
„Бягащият човек“ е мрачна история, разказваща за силата на човешкото отчаяние, болката и едно общество без каквито и да било духовни ценности. И за една нация самоизяждаща се отвътре, разделена на две. В единия ъгъл на ринга стоят богатите – жени, които си правят прически в скъпарски фризьорски салони и мъже с маркови ризи; хора, чиито лица изглеждат някак странно незавършени, като портрети с дупки вместо очи, като мозайки, в които липсва по някое парче. „Те не знаят какво е отчаяние. В коремите им не вият вълци. Мозъците им не познават безумните сънища и обречените копнежи“. В другия ъгъл са бедните – с червени носове със спукани капиляри. Плоски провиснали гърди, мръсни коси. Непрани бели чорапи. Възпаления. Обриви. Кашлици. Идиотски погледи и зяпнали усти – хора, чиито съдби са да умрат само защото дишат.
В едно такова общество, в едно близко бъдеще, мъж на име Бен Ричардс, принуден от мизерния си начин на живот и болестта на дъщеричката си, решава да се запише за участие в Игрите на Всеобщата телевизия, с чието влияние Мрежата контролира американското население – хора, които робуват на своята посредственост. Игрите са всъщност жестоко, кърваво развлечение за зрителите - “Двубой с горещината“, „Бъхтене за пари“, „Плувай с крокодилите". Обикновено, след като са участвали в някоя от тези игри състезателите попадат в болница с извадено око, някоя и друга счупена ръка или крак, инфаркт, но в повечето случаи просто умират. След като преминава през най-различни тестове, Бен е избран за „Бягащият човек“. Това е може би най-жестоката игра от всички. Най-важното в нея е следното – тичай или умри, перифразираната версия на убий или ще бъдеш убит. Правилата на играта са прости: ти си сам срещу света. Може би ще се намерят хора, които ще ти помогнат, повечето обаче ще те предадат на ловците, чиято задача е да те заловят по възможност мъртъв. Бягащият бива пуснат на улицата, с камера и шейсет касетки (като всеки ден трябва да изпраща на Мрежата по две, чиито записи ще се излъчат от Всеобщата телевизия. Ако не го направи, плащането спира, но ловът продължава), и дванадесет часа преднина пред безмилостните ловци, които го следват по петите като адски хрътки. За всеки пробяган, т.е. прекаран на свобода час състезателят или семейството му ще получават по сто нови долара. В началото на бягството той получава 4 800 долара, като се предполага, че ще успее да заблуди ловците поне за 48 часа. Ако състезателят умре по-рано, парите ще бъдат приспаднати. Ако преследваният оживее един месец, той получава голямата награда от един милиард нови долара. За всеки убит ловец или полицай състезателят ще получава по сто допълнителни долара. И Бен Ричардс започва да бяга.
„Бягащият човек“ е писан от Ричард Бакман – псевдоним, под който Стивън Кинг написва едни от най-мрачните си истории, неговото алтер его. Има едно чудесно есе, публикувано в новото издание на книгата (изд. „Ибис“), което за съжаление липсва в онова симпатично джобно издание от преди двайсет и три години, което най-вероятно повечето от старите фенове на Краля, също като мен притежават и са чели около милион пъти. Та във въпросното есе „Колко бе важно да бъда Бакман“ Кинг споменава, че за него Ричард Бакман е това, което е за Тад Бомънт („Тъмната половина“) Ричард Старк – човекът, който пише историите в дъждовните дни. Като Бакман той може да си позволи да каже всички онези неща, които Кинг не може. Бакман е директен, груб, мрачен и обикновено краят на неговите истории е далеко от представата за щастлив завършек. Ето какво казва Стивън Кинг за „Бягащият човек“ в едни бележки от 1985-та, писани за ранните Бакманови книги: „Бягащият човек“ е може би най-добрият от тези четири романа (другите три са „Пътна мрежа“, „Дългата разходка“ и „Гняв“), защото главното в него е сюжетът. Историята се движи стремително напред и всичко, което не е свързано със сюжета, е изхвърлено зад борда“.
Мариета Иванова, Хеликон - Русе
Роден в Портланд, щата Мейн. Когато Стивън е бил двегодишен, баща му е излязъл от къщи да купи цигари и повече никой не го е виждал. Стивън е прекарал детството си в пътуване между Форт Уейн, щата Индиана, където е живеело семейството на баща му и щатите Масачузец и Мейн, където са живели роднини на майка му. В крайна сметка Стивън и Дейвид (заедно с майка си) се заселват в Дърхем, щата Мейн, където завършват средното си образование. В училище Кинг е бил запален по филмите на ужасите от 50-те години, играел е във футболния отбор и групата по рокендрол. През 1966 г. завършва училище и влиза в Университета на щата Мейн, който завършва през 1970 г. През 1971 г. се жени за Табита Спрюс, с която се е запознал и сприятелил в университета. Кинг е продал дебютния си разказ в списание за криминалета още докато е учил в училище. Той дълго не е можел да си намери работа по специалността, затова младежите се издържали само с парите, които Стивън е получавал като черноработник в промишлени перални и със спестяванията на Табита. Случайните хонорари, които Стивън е получавал от публикуваните в различни списания разкази, се оказали сериозна помощ. През есента на 1971 г. Стивън започва да преподава английски език в Общественото средно училище Хемдън, щата Мейн. Цялото си свободно време е посвещавал на работата над разказите и бъдещите си романи. Първите му два романа многократно са отхвърляни от много издателства и Кинг, доведен до отчаяние, даже изхвърлил ръкописа на единия в кошчето, но по настояване на жена си да направи последен опит изпратил извадения от боклука ръкопис в издателство Doubleday и след известно време получил чек за 2500 долара. Романът се е наричал Кери. Книгите на Кинг са издавани в общ тираж около сто милиона екземпляра и са преведени на повечето от световните езици; Кинг станал най-богатият писател за цялата история на литературата. Много от неговите романи са екранизирани. Живее в Бангора, щата Мейн.
