Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Книгата е един откровен разказ на чужденка, дошла да поживее за кратко в България, в страна, за която не знае нищо, а има само бледи предположения за сива държава, тежко преживяваща годините на прехода. Но реалността за нея се оказва различна.

Май Санде е жена, живяла в много различни градове, но не скрива възхищението си и от София, от някои други български градове, и като цяло от България. Изключително интересно ми е да научавам мненето и коментарите на чужденци за нашата страна. В книгата виждаме всичко, което вижда тази жена, минаваща по същите пътища като нас, обядваща на съседната до нас маса, на опашката в магазина редом с нас. Но тя не изказва недоволство и не се оплаква, както би постъпил всеки от нас. Тя се наслаждава на всичко, намира за очарователни разговорите си с бабите, които продават билки на тротоара – за нея остават незабравими преживявания. Но нещото, което боготвори и възхвалява е българската кухня. На нея тя отделя голямо внимание и детайлно описва местата, на които са ходили – любимите си заведения, гозбите с които са ги гостили, за виното, което опитват със съпруга си.

С всяка страница, която прочитам, с всеки ред, в който Май Санде говори за България, в мен все повече се надига гордостта от страната в която живея, от този райски кът, който обитаваме. Нейният разказ всеки път ме кара да осъзнавам, че сме свикнали да приемаме всичко за даденост и да сме толкова черногледи, вечно недоволни от това, което имаме, че не се и опитваме да погледнем с позитивизъм към едно светло бъдеще, което може да имаме, стига да пожелаем и поне малко да се постараем.