Предходното мнение е толкова абсурдно, или по-скоро глупаво, та чак ме хваща срам и смях.
Процесът
Автор: Франц Кафка
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Фама |
| Брой страници | 232 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 300 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789545974199 |
| Баркод | 9789545974199 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
— Но аз не съм виновен - възрази К., - станала е някаква грешка. Как изобщо може един човек да бъде виновен? Та всички ние тук сме човеци, всички без изключение.
— Правилно - отвърна свещеникът, - но така говорят обикновено виновните.
Една сутрин Йозеф К., почтен банков чиновник, е внезапно арестуван и изправен на съд, без да знае в какво е обвинен. И се озовава в един абсурден свят, в който никой не бива да престъпва закона, но и никой не е наясно какъв е той.
Гениална творба, е която се преплитат кошмарното и гротескното, “Процесът" е едновременно екзистенциален роман, притча и пророчество за страшните изстъпления на модерните времена.
Дори и в най-дълбокия мрак неговият творчески дух си остава светлина.
Дж.П.Стърн
Кафка е първозначен за нас, защото описаният за първи път от него човешки жребий е жребият на съвременния човек.
У. Х Одьн
Процесът е нещо повече от класически роман. Той обогати езиците по света с епитета “кафкиански", който най-дълбоко и точно изразява безчовечността и абсурдността на нашето време.
Джордж Стайнър
В “Процесът" ние сме отведени до границите на човешката мисъл, всичко в този роман е същностно, знаково. Той изразява абсурда в неговата цялост и пълнота.
Албер Камю
Корумпирана администрация, леки жени и подмолни адвокати....че кое е абсурдното в романа?!? Вероятно идеята за "почтен банков чиновник", защото такова животно не съществува. Няма по-големи бандити от банкерите - вижте докъде ни докараха и продължават да дерат кожи. Кафка явно е виждал накъде вървят нещата и затова е осъдил К. Другият мит е, че наглеците на държавна служба се наказват с пръчка в някой килер, както подобава.
Зад тебе злото диша като хрътка.
Доброто е обществено понятие.
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие.
Добромир Тонев
....стори ми се подходящо.
мотото на романа може да бъде: като кажат, че сестра ти е ку-ва, иди доказвай, че нямаш сестра. затова затворите са пълни с невинни хора... прецакани от адвокатите..
Ако трябва да направя сравнение, сцените в канцелариите на съда и в квартирата на художника, където К. прималява, по-скоро бегло напомнят на пристъпите на Р. Р. Разколников. В тези моменти се прокрадва съвестта на героя, който е тласнат сам срещу себе си. Както се казва разликата между невинността и вината е въпрос на време и наистина няма значение какво си извършил - щом са те посочили с пръст си обречен. Както всеки друг К. приема вината си макар и да не знае каква е тя. Това разбира се си е моя теория...
Наистина гениална книга. Докато четях в ума ми изникваха подбрани сцени от "Бразилия" на Тери Гилиъм, а в главата за търговеца Блок пък се сетих за the gimp от "Криминале" на Тарантино.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
