Първата книга, която чета от този автор и със сигурност няма да е последната. Хареса ми много.
Издател | Прозорец |
Преводач | Надежда Розова |
Брой страници | 390 |
Година на издаване | 2012 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 302 грама |
Размери | 13x19 |
ISBN | |
Баркод | |
Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Осем години след като е напуснала Ланскене, Виан Роше се е установила в Париж с Рижия и с двете си дъщери, Анук и Розет, и отново е в мир със себе си.
Но ето че с летния вятър пристига писмо от мъртвата Арманд, която моли Виан да се върне в селото, за да помогне на отец Рейно. В Ланскене са настъпили промени. На отсрещния бряг на реката, в квартал Ле Маро, се е заселила арабска общност, жените ходят забулени, уханието на кроасани се е смесило с мириса на наргиле и на ментов чай, срещу църквата се извисява джамия, а призивът на мюезина съперничи на камбанния звън... И една загадъчна Жена в черно хвърля тайнствена сянка върху преплетените съдби на мнозина.
Отец Франсис Рейно е загубил доверието на своето паство, обвинен е в подпалвачество и си е навлякъл неприязънта на мюсюлманите от квартал Ле Маро. Животът му е в опасност. Ще съумее ли Виан с магията на своя шоколад и с уханните праскови на Арманд да се противопостави на опустошителните ветрове на промяната, да примири наглед непримиримото, да разбули болезнената истина за събития и хора?
Първата книга, която чета от този автор и със сигурност няма да е последната. Хареса ми много.
Прекрасно продължение на "Шоколад" и "Бонбонени обувки" ! Смятам да препрочета и двете отново !
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Силно се надявах “Шоколад” и “Бонбонени обувки” да имат продължение и не останах разочарована. “Праскови за кюрето” има типичния омаен и лепкав дъх, който носят всички творби на Джоан Харис.
Леко загадъчни, обгърнати от любопитство и тънка магия, нейните герои винаги са стъпили с единия крак в реалността, а с другия танцуват в света на вълшебствата. Анук вече има малка сестричка, а Виан решава да се върне за кратко в Ланскене заедно с тях. Или по-скоро, получава писмо от мъртвец. Но не, в това точно явление няма никаква магия. Завръща се на място, където е мислела, че не е приета и все пак това място се оказва единствен дом за душата й. А там я очакват изненади, които, както винаги, се крият в самите хора. Защото, струва ми се, Джоан Харис намира хората за най-интересните творения на природата и умее вълшебно да ги разказва. Когато затворих последната страница на "Праскови за кюрето" в устата ми остана вкус на палачинки с брашно от спелта и сайдер, които съвсем скоро трябва да си приготвя.
Ирина Катеринска, автор на "Малка книжка за Коледа"