Това е историята на едно "безцветно" момче и неговите "цветни" приятели, които един ден прекъсват връзка с него. История за болката от разбитите илюзии и неоправданите надежди, за цената на приятелството и отказа от него, за силата да продължиш, дори когато не знаеш защо и как. История за отговорите, които ни намират рано или късно, стигa дa имaме смелосттa дa ги потърсим. Но най-вече е история, в която открих много от въпросите, които задавам на самата себе си.
Приятно четене на всички бъдещи читатели!
Ето го и цитата от книгата, който казва всичко, което всъщност трябва да запомним от нея:
"Дори да си успял да скриеш умело спомените, дори да си ги заровил много надълбоко, не можеш да заличиш последствията от тях. Хубаво е да го запомниш. Не можеш нито да заличиш, нито да промениш историята. Все едно да убиеш самия себе си."
(превод от японски: Дора Барова)
Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване
Автор: Харуки Мураками
| Издател | Колибри |
| Преводач | Дора Барова |
| Брой страници | 384 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 375 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191503803 |
| Баркод | 9786191503803 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
|
|
|
Цукуру Тадзаки имал в училище четирима приятели. По една случайност в имената и на четиримата присъствали цветове. Двете момчета се казвали Акамацу (Червен бор) и Оуми (Синьо море), а момичетата Ширане (Бял корен) и Куроно (Черно поле). Само фамилното име на Тадзаки било лишено от цвят. Един ден приятелите му заявили, че никога повече не желаят да го виждат или да разговарят с него. И от този ден нататък Цукуру започва да се носи като обрулен лист през живота, неспособен на близки приятелства или отношения с когото и да било. Докато не среща Сара, дошла да му каже, че е време да проумее какво се е случило преди години.
Мураками е същински илюзионист, който обяснява, че всичко е ловкост на ръцете, и въпреки това те кара да вярваш в свръхестествените му възможности. Много са онези, които умеят да разказват истории, подобни на сънища, но рядко се среща разказвач, който ти внушава, че ти самият сънуваш съня.
„Ню Йорк Таймс Бук Ревю“
Ключови думи: Любимите книги на книжарите от Хеликон
Много са ми смешни разбирачите които хвалят книгата на английски... А чели ли сте я на японски? При превод няма как да се запази напълно оригинала на автора. А при двоен превод със сигурност често се получава развален телефон. Приветствам издателството, че най-накрая превежда от оригинал.
Да не говорим, че за да оцениш една книга на английски езикът трябва да ти е почти майчин. А такива хора в България са много малко. Посмалете малко еготата.
Не ми хареса.
Особено на фона на тази агресивна реклама.
Човек очаква нещо специално а то - графомания.
Халтура от нищописач за нищочитачи.
като цяло не оправда очакванията ми. доста по-комерсиална е от предишните му книги. малко се е опитал да се хареса на всички и точно това ме подразни. основната нишка е толкова сбъркана, че направо ме дразни.
Елегантен, завладяващ роман с чист рисунък, лишен от превзетост и въпреки това невероятно любопитен до самия край. Просто Мураками.
Не бих я прочела отново, но имаше някои интересни момента, загадки, които те карат да продължиш до края и в крайна сметка да останеш разочарован, без на въпросите да е даден отговор. Но точно в това е силата на книгата. Оставя те с въпроси и загадки, предизвиква асоциации.
Отдавна не бях срещала книга с такава супер скъпа реклама!
Мураками и Колибри ме гледат от всеки билборд, от всяка стена в Столицата!
Но защо качеството е толкова ниско?
Затова ли рекламата е толкова агресивна?
Замислете се читатели и ще си отговорите!
Хубавите неща нямат нужда от креслива реклама!
Много философи се завъдиха, че чак да ти призлее. Аз имам само една забележка и тя е, че книгите не са с ТВЪРДИ КОРИЦИ!
Малко сивичка, безцветна и скучна ми дойде. Мураками така и не може да се надскочи след "Кафка на плажа". Пяната на времето го покри като какавида и той се капсулира в занаятчийското маниерно писане само и само за да не изгуби елитарните си почитатели без да си дава сметка че точно тези елитарни почитатели искат от него нови неща и развитие а не едно и също опаковано в различни корици. Мураками не е Коелю но малко по малко върви към него ако се сравни подхода към фабулата начина на охарактеризиране на героите и вече твърде досадния попкултурен символизъм.
Доскучава и дотяга.
Много неща иска да каже тая книга и накрая нищо не казва.
А на английски е в пъти по-добра.
Книгата наистина е много добра. Не искам да пиша тривиални неща от рода, че те кара да се замислиш за странстването в търсене на смисъла на живота и общуването между хората. Макар, че е наистина така, но по Харуки Муракамовски начин. Препоръчвам я искрено!
Желая Ви приятно четене!
Чудесна си е книгата. Не мога да я оставя.
Направо нямам думи! Колко от вас, хейтъри нещастни са чели книгите на Мураками на български? Ами направете си труда и после плюите. И преводите са чудесни, и визията, а новата книга, до половината съм вече, е с перфектен превод, и да - именно от японски. Само да ви кажа, че в света самона английски език, в Сърбия, и вече в България, Мураками се превежда от японски, а всички други преводи са от английски. Има нещо много болно в нашето общество да мразим ей така, щото ни се мрази. Хайде напишете какво не ви харесва и защо. Да вивидм какво ще сътворите.
Мураками и Колибри? Мисията невъзможна. Мураками е автор от световна класа който заслужава по-добро и адекватно представяне на български език. Дано тази несправедливост спрямо българския читател скоро бъде поправена.
Книгата е страхотна. Изобщо няма да намали интереса, защото хората, които познават Мураками ще го четат и така, защото знаят, че той си струва. А за тези които не го познават - не четете глупави коментари и не си правете заключения за книгите по корицата... Просто я разгърнете, прочетете един пасаж и ще разберете, че е прекрасна.
За превода: радвам се, че най-накрая я преведоха от японски, а не от английски. Който иска да прави сравнения, да я прочете и в двата варианта. Извода ще е един и същ - това е едно чудесно четиво!
замлъкни
Отново ставаме свидетели на издание, което по-скоро ще намали, отколкото ще увеличи качеството на световен автор. Книгата трябва да се чете в оригинал или на някой от преводите й на световни езици, защото за разлика от нас развитите държави имат критерии за качество и не допускат подобни гафове да стават за посмешище пред взискателните читатели.
Поздравление за Колибри ако този превод е наистина от японски. Предишните издания със сигурност не бяха, предполагам от там идва недоволството.
Окепазяване? Страстен почитател на автора съм. Зад българските издания на Мураками стоят отлични преводачи, познавам добре и други техни работи. Но що да не похейтим малко. А Дора Барова е японист и е доста смело преводът на Цукуру да се обявява за "неточен". Красива меланхолична и светла книга. Препоръчва с цялото си сърце.
Прочетох я на английски в превод на Филип Гейбриъл - той е превеждал и "Кафка на плажа" - и беше толкова красиво... Сега я започвам и на български, но имайте предвид, че настоящия превод на Дора Барова е от японски. Предишните му книги бяха превеждани на български от английски и може би странното усещане идва от там...
Поредно окепазяване на великия Мураками с неточен превод и слабо издание. Препоръчвам ви да я прочетете на английски - ще усетите огромна разлика!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg
„Дори да си успял да скриеш умело спомените, дори да си ги заровил надълбоко, не можеш да заличиш последствията от тях.”
Цукуру Тадзаки е на трийсет и шест. Той е с добро образование, стабилна работа, доходи, по-високи от средното, има жилище почти в центъра на Токио, освен това е привлекателен. Но ако попитате него, ще ви отговори, че е скучен, невълнуващ и безцветен. Навремето е имал четирима приятели. Четирима пълножизнени и цветни приятели. И това е бил може би един нерушим химичен съюз... Един ден обаче Цукуру е изхвърлен от пъстрата групичка без никакво предупреждение. Те дори не искат и да го чуят. Сякаш посред нощ е „паднал в черното ледено море от борда на някой кораб” и е гледал безпомощно как светлинките му отслабват в далечината... Последвалата реакция е съвсем нормална за едно двайсетгодишно по онова време момче, все още несигурно в себе си и способностите си – младият Цукуру е депресиран. Всяка негова мисъл е свързана със смъртта. И като че ли в един момент той е толкова близо до нея: „Стоях на сами ръба и не можех да откъсна очи от дъното.”. Това е почти като онова гъделичкащо усещане, което изпитваш щом хладната роса докосне босите ти ходила и ти се приисква да легнеш в крехката пролетна трева... Хипнотизиращо е.
Годините обаче започват да отминават лека полека. През това време Цукуру преживява някои странни неща, но важното е, че успява да доплува до брега и някак вкарва живота си в релси. След време среща Сара, която е пълнокръвна и цветна, и го кара да изпитва чувства и поема „рискове”, на които е мислел, че не е способен. А годините му на странстване? Годините на странстване са всъщност годините, в които Цукуру е опитвал да открие себе си, мястото си в света, сила да се пребори с нелеката съдба на отхвърлен. Пътувал е към себе си...
И всичко това на един прекрасен фон – Франц Лист и „Le Mal du Pays” - „Необяснимата печал, която пасторален пейзаж събужда в душата”...
„Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване” е странно красива, силно меланхолична и светла история. История за спомените. За миналото, което ни преследва, макар да изглежда забравено. За терзанията на душата и всичката болка, която е способно да понесе човешкото сърце. Но също така, това е и история за стойността и смисъла на приятелството. За загубата му и последствията от тази загуба за деликатното младежко съзнание.
Новата книга на Харуки Мураками (както и предишните му) се чете на един дъх. Разказваческите му умения не са тайна за никого. Той може да втълпи всичко на читателя. Не ви ли се е струвало, че сънувате докато четете нещо негово? Мураками е великолепен! Мураками е обсебващ! Мураками е понякога разплакващ. Понякога е усмихващ. А понякога е и влудяващ.
Мариета Иванова, Хеликон Русе
