Шоковата доктрина/ твърда корица

Автор: Нейоми Клайн

Коментари: 2

Издател Изток-Запад
Брой страници 694
Година на издаване 2011
Корици твърди
Език български
Тегло 933 грама
Размери 22x14.5
ISBN 9543217254
Баркод 9543217254
Категории Социология и политология, Хуманитарни науки, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 39.00 лв.

Нейоми Клайн е сред най-популярните лица на глобалното движение за социална справедливост, добило световна популярност покрай протестите срещу Световната търговска организация през 1999 г. в Сиатъл. Авторката е позната у нас с другите си две книги. В първата от тях – „Без лого“ – тя се фокусира върху феномените на рекламната индустрия и консуматорската култура в развитите страни, както и върху експлоататорските фабрики в Югоизточна Азия. „Без лого“ се превръща в настолна книга за алтерглобалисткото движение. Втората й книга – „Огради и прозорци“ – е сборник от текстове, отразяващи големите интернационални протести против организациите, които поддържат корпоративната глобализация. По думите на авторката тази книга е от фронтовата линия на дебата за това каква глобализация искаме – на корпорациите или на хората. Нейоми Клайн не се страхува да застане на страната на хората.
„Шоковата доктрина“ е най-новата и определено най-добрата й книга – резултат от дългогодишно задълбочено проучване, превъзхождащо немалко научни текстове. Това е журналистическо изследване, разказващо на достъпен език историята на идеологията, която през последните десетилетия определя живота на всички ни.

от Донатело / дата: 30 дек 2011

Наистина полезна книга. Силно препоръчвам.

от Николай / дата: 30 дек 2011

Изключително полезна книга, горещо я препоръчвам на всеки, който иска да разбере нашия "преход". Въпреки че се разглеждат далечни държави - от Чили на Пиночет до Ирак в наши дни, всичко описано ни е толкова близко и познато от последните две десетилетия, че не оставя място за съмнение - сценария е един.
Задължително е да я прочете всеки, който иска да разбере механизмите на икономическия блицкрийг.
Не ми хареса левичарската оценка за профсъюзите и правителствата, понесли шоковия удар. За мен тези субекти на макроикономиката са също за порицаване и пряко отговорни пред народа си за безразборния популизъм, чрез който отварят вратата на страната си за бойците на шоковата армия.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Всичко опира до шока. До унищожаването на възможността за съпротива още в зародиш. Няма значение дали говорим за изличаване на съзнанието на човек или силово въздействие върху цял народ, осмелил се да не действа според желанието на неолибералната идеология. И в двата случая ще бъде обработен шоково.

Всичко започва през 50-те години, когато ЦРУ финансира щедро зловещи опити, при които чрез шокова терапия човешкото съзнание, спомени, чувства, подлежи на изтриване. Идеята е, че след като бъде “изтрита” една личност, върху нея ще може да се пише като върху празен лист. Опитите са мащабни - електрошокове, разнообразни наркотици, блокиране на сетивата с дни, седмици, месеци – десетки хора са подложени на тези издевателства, докато не става напълно ясно, че тази просто няма да я бъде. Човек не може да бъде изтрит и пренаписан. Но може да бъде пречупен и смазан, както свидетелства десетките осакатени до живот жертви.

Отделният човек е трудна цел, но цял народ например - не. Мащабната книга на Нейоми Клайн е посветена именно на това как по целия свят неолибералната идеология използва или предизвиква целенасочено кризи, по време на които налага своята воля сред хаоса. Тази теория е развита от идеолога Милтън Фридман, величан и до наши дни като велик икономист. И по-малко познат като съветник на Пиночет, след като ЦРУ го довежда на власт с убийството на демократично избраният президент Салвадор Алиенде. След това престъпление Чикагската школа си имат цяла държава, в която могат да си правят каквото си поискат. И го правят бързо и жестоко, с месианска вяра в правотата на своите теории. Но теории, подкпрепени с чудовищен терор, няма как да бъдат работещи.

Кризите стават неизменна част от арсенала на капиталистическите неолиберали. За постигането на шоково състояние могат да се използват най-различни средства – „изчезването“ на 30 000 души в Аржентина през 70‑те дава възможност на хунтата да приложи неолибералните теории; клането на площад „Тянанмън“ и последвалите арести на десетки хиляди хора развърза ръцете на комунистическата партия за мащабни икономически преобразувания; в Русия през 1993 г. решението на Борис Елцин да изпрати танкове срещу парламента и да затвори лидерите на опозицията проправи пътя на „пожарната“ приватизация; Фолклендската война през 1982 г. послужи за подобна цел на Маргарет Тачър; атаката на НАТО срещу Белград през 1999 г. създаде условия за бърза приватизация в бивша Югославия – цел, предшестваща войната; терористичните атаки н 11 септември 2001 г. дадоха нужните козове в ръцете на шайката около Буш, за да приватизират вътрешната сигурност и воденето на война, едни от изконните държавни прерогативи.

Клайн отделя специални внимание на шоковете, предизвикани от природни бедствия. Ярки примери за това са унищожителното цунами от края на 2004 г. в Южна Азия, след които светкавично разчистеното от рибарски селища крайбрежие бива заградено с полиция и армия и скоростно застроено с хотели и развлекателни центрове – цел, към която едрия бизнес се цели от години. Още по-зловещо е положението в Ню Орлиънс след урагана Катрина, който помете града през 2005 г. Клайн посочва огромно количество примери за безпримерна корупция и безкраен цинизъм при премахването на щетите – като например това, че събирането на труповете е отдадено на частна компания, която с месеци не успява да се справи с тази мрачна задача.

   Всички тези шокове – природни или изкуствени – влизат в сметките на неолибералните икономисти като неизбежни и много полезни. Милтън Фридман пише: “Само кризата – реална или привидна – може да предизвика същинска промяна. Настъпи ли криза, мерките, които биват предприети, се обуславят от наличните идеи. Това според мен е нашата главна задача: да развием алтернативи на съществуващата политика и да ги запазим живи и достъпни, докато политически невъзможното стане политически неизбежно“. И това “политически неизбежно” бива прилагано навсякъде, където е възможно.

    С множество примери Клайн може да си позволи да аргументира следната тези: “В цялата си трийсетгодишна история експериментите на Чикагската школа са неизменно съпътствани от масова корупция и тайни споразумения между диктаторските режими и големите корпорации – от чилийските пирани до аржентинските шуробаджанашки приватизации, от руските олигарси до мошеническата игра на „Енрон“ и иракската „зона на свободната измама“. Идеята на шоковата терапия е да отвори възможности за огромни и бързи печалби, които да се реализират не въпреки беззаконието, а благодарение на него.” И още: “Кризите са в известен смисъл зони, свободни от демокрация – празноти в политиката, които сякаш нулират изискването за консенсус”.

    Немалка част от книгата е отделена на войните, които води САЩ след 11.09.2001 г. Интересното е, че една друга, скрита война започва ден по-рано и е между шокиращи противници – военният министър на САЩ Доналд Ръмсфелд обявява война на Пентагона в своя реч, която остава незабелязана в суматохата на следващия ден. Да, Ръмсфелд, близък приятел на Фридман и мултимилионер с участие в бордовете на десетки компании, иска да приватизира американската армия. Вечерта на 10.09.2001 г. той започва своята реч със следните думи: “Темата днес е един противник, който представлява заплаха, сериозна заплаха за сигурността на Съединените американски щати. Този противник е един от последните бастиони на централното планиране. Той управлява чрез разчети по петилетки. Базиран в една‑единствена столица, той се опитва да налага своите изисквания през часови зони, континенти, океани и дори повече от това. С безмилостна последователност той задушава свободната мисъл и потъпква новите идеи. Затруднява отбраната на Съединените щати и застрашава живота на мъжете и жените в униформи. Може би си мислите за бившия Съветски съюз, но този враг вече не съществува; днес нашите врагове са много по‑коварни и непреклонни и са много по‑близо до нашия дом. Този враг е бюрокрацията в Пентагона…”

   Е,  той получава това, което иска. На десетки и десетки страници Клайн разказва надълго и нашироко как Буш и неговият екип – всички едновременно участници в милиардни бизнес начинания, които пряко се облагодетелстват от войната, буквално приватизират американската армия, привличайки частният бизнес със свръхизгодни договори и позволяващи в Афганистан и Ирак да се развие толкова мащабна корупция, че на практика да осуети каквито и било възможности там да се установи мир.

Книгата е унищожителна. Нейоми Клайн описва света от последните 60 години в толкова различна светлина, че човек неминуемо се замисля дали пък не е бил сляп досега? Да, възможно е тук-таме Клайн да преувеличава, да тълкува нещо неправилно, да се поддава на чувствата си (тя все пак е от лидерките на алтерглобалистичното движение), но “Шоковата доктрина” е толкова мащабна и доказателствено подплатена, че основните изводи просто налагат сами своята истинност.

Христо Блажев, www.knigolandia.info