Това е моето време

Автор: Франческо Томада
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 2

Издател Скалино
Преводач Аксиния Михайлова
Брой страници 80
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 92 грама
Размери 11x18
ISBN 9786197043372
Баркод 9786197043372
Категории Световна поезия, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Антологичната книга на Франческо Томада съдържа стихотворения от трите му италиански книги с поезия.

от Ваня Хинкова / дата: 19 юни 2016

Чуден поет! Така естествено, красиво и мъдро говори и за малките, и за големите неща, че няма начин да не откриеш част от себе си почти във всеки ред или междуредие...

"да живеем не означава,
че всеки предмет трябва
да е на точното си място,
а по-скоро,
че ние трябва да намерим нашето"

Франческо Томада
(превод: Аксиния Михайлова)

от Ваня Хинкова / дата: 15 юни 2016

Когато се караме е като при буря
думите са облаци, разрастват се
от нещата, които сме пренебрегвали,
докато не станат твърде тежки,
за да можем да ги понесем,
това е времето между светкавицата
и следващия гръм,
в което децата чакат,
опитомявайки страха

Франческо Томада
(в превод на Емилия Миразчийска и Аксиния Михайлова)

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Това е моето време” на Франческо Томада, ИК „Scalino”, е първата стихосбирка на български език на поета, която е побрала в себе си стихове от неговите три стихосбирки на италиански: „Детството, видяно оттук”, „Всяко нещо с името си” и „Да носиш в себе си сбогуванията”.
Думата, с която мога да обобщя поезията на Томада, е деликатност.
Деликатност в избора на думи и в пресъздаването на определана емоция, спомен или идея, вдъхновени от съвсем простички ежедневни случки – изораното поле в зимна утрин; осеяното със следи от капки дъжд кухненско стъкло; петте бенки на лявата ръка, напомнящи съзвездие; усмивката на любимата жена; тя, докато спи; полетът на лястовичките; нарът, засаден в края на градината; войната; земетресението от ‘76…
Кратка, наситена поезия, която разказва за външните граници и вътрешния порив за свобода.
Еротиката и красотата на любовта.
 
Неуловимост
 
Спиш и тялото ти става крехко
като четирилистна детелина
между страниците,
а не е хартия тъканта на чаршафите
и не е книга леглото, но ти носи щастие
в това ожулване до кръв,
което от страх да не бъдем банални,
рядко наричаме любов

 
Много от стихотворенията тук са посветени на любимите сестра, майка и баба на Томада, които вече не са между живите. Смъртта често се появява между страниците на книгата, но без да създава усещането за тежест в читателя. Тя по-скоро се усмихва, навява лека тъга, напомня колко крехък е човекът, за да придаде повече плътност на дните му.
Изведнъж разбираш, че думите са те хванали за ръка и са те отвели в свят на напълно непознат човек, който чувстваш толкова близък и толкова твой.
Нежното звучене и ясните образи са те погълнали, за да се сгушиш в в тях, защото си обикнал написаното, защото то е много истинско и човешко, болезнено и някак животворно. С всяка следваща страница в теб все по-силно започва да отеква тишина, която всъщност е основната тъкан в поезията на Томада. А това е достатъчен показател, че нещо е много, много добро. Каквито са и стиховете в „Това е моето време”.
Голяма заслуга за това имат и преводачите от италиански Аксиния Михайлова и Емилия Миразчийска, които като алхимици са успели да уловят непреводимото.
 
Превал
 
Понякога се случва пеперудите
да се стрелнат към предното стъкло,
понесени от въздушния поток,
без дори да докоснат повърхността
и зад колата продължават да си летят
като преди
 
не могат дори да извикат от ужас
 
толкова са деликатни, че
би трябвало да ги повдигам с ръка,
дори, дори
бих искал да работя като повдигач на пеперуди
и в края на работния ден
да не трябва да броя банкнотите на касата
или да проверявам дали съм вписал оценките
в дневника
 
а да гледам високо над себе си едно небе
цялото изпълнено с крилца

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети