На бъдещето дните са пред нас
Като редица от горящи свещи -
Златисти, топли, живи свещи.

Отминалите дни зад нас остават -
Печален ред от угасени свещи.
Най-близките димят все още -
Студени свещи, разтопени, криви.

Не искам да ги гледам. Те ме мъчат,
Гнети ме споменът за светлината им.
Напред към светещите свещи гледам.

Страхувам се да се обърна, да видя и потръпна:
Как бързо черната редица се протака,
Как бързо се множат угасналите свещи.


Който желае своя дух да укрепи,
Да се откаже от покорство и от почит.
Някои от законите ще тачи,
Но повечето трябва да отхвърли -
Закони, обичаи, от разумната,
Но недостатъчна праволинейност да излезе.
От удоволствията много ще научи.
Той няма да се плаши от рушение:
Домът наполовина трябва да се срути.
Така със добродетел в знанието ще напредва

Константинос Кавафис