Дванайсет часът.
По протежение на улиците,
поддържани в синтез подлунен,
шептящи лунни заклинания,
се стапя подът на паметта
с ясните ѝ отношения,
разграничения и уточнения.
Всяка улична лампа, която отминавам,
бие – фаталистичен тъпан.
И през пространствата на мрака
среднощният час раздрусва паметта
както луд раздрусва мъртво мушкато.
................................................................
Т.С. Елиът
(превод: Владимир Левчев)
Избрани стихотворения
Автор: Т. С. Елиът
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Преводач | Владимир Левчев |
| Брой страници | 138 |
| Година на издаване | 2016 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 547 грама |
| Размери | 16x22 |
| ISBN | 9786191861590 |
| Баркод | 9786191861590 |
| Категории | Световна поезия, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Т. С. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе „Традиция и индивидуален талант“ (1920 г.) той пише: „ никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци“. Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира или обговаря със своя собствен поетически глас. Елиът е едновременно модернист и класицист, революционер и консерватор. Американец по рождение, той става англичанин и англиканец. Чувства се наследник не само на англоезичната, но на цялата Европейска традиция. Неговият пан-европеизъм като че предсказва обединението на Европа.
Ключови думи: 21 март - Ден на поезията, Поетични рими
А колко важни са за мен приятелите, ти не знаеш,
и колко, колко рядко, колко странно – изведнъж намираш
в един живот от дреболии и отпадъци до края
(защото аз наистина не го обичам… Сам разбираш!
Ти си наблюдателен!) –
намираш изведнъж приятел, който има тези качества,
който има, но и дава
все тези качества, с които дружба се създава.
Колко важно е на тебе точно да го кажа –
какъв кошмар! – животът без приятелства…
Т. С. Елиът
(превод: Владимир Левчев)
Сега, когато люлякът ухае,
тя има ваза с люляк в свойта стая
и докато говори, клонче брули.
„Ах, приятелю, не знаеш, не познаваш
живота, който сам държиш в ръцете си;
(огъва бавно своя люляк)
през твоите пръсти да изтича го оставяш,
а младостта е твърде лоша и безмилостна —
над туй, което не долавя, се надсмива тя!“
Засмивам се и аз, разбира се,
и чая си допивам.
„Но все пак с тези залези априлски — връщат ме назад
в погр***ния ми живот, Париж през пролетта —
така спокойна се усещам и намирам, че света
е в крайна сметка приказен и млад...“
(превод: Владимир Левчев)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
