от Ваня Хинкова / дата: 04 мар 2019

ЧАКАНЕТО

Имаше си ценоразпис за чакането,
едната ръка за месец, другата – за втория,
и краката си даваш след година и всичко.


След година чакане не остава любов,
само копнежа да видиш какво би било....
а кой би обичал онзи чакащия, останал
без ръце и без крака, без нищо.

(Благовеста Пугьова)

от Ваня Хинкова / дата: 06 фев 2018

УРОЦИТЕ НА ЛЕЛЯ МИ

От леля си научих прекрасен трик.
Изпъни ъглите на устата до края,
така става винаги чаровна усмивка,
та изглежда истинска. Ще ти потрябва.

„Разбирам те, добре, щом си решил" –
и изпъвам ъглите на устата до край.
Леля ми добре, че ме научи...
та да оцелея някак клатушкайки се.

Най-лесно е да обърнеш тежък плач в усмивка -
казваше леля ми - заради разкривеното лице е.
При обикновен плач няма тъй да се получи.
Като пораснеш ще видиш, сега само това научи.

И те ме мислят за най-лъчезарното момиче на света,
а всичко е благодарение на леля ми.