Обичам да говоря,
но и не само.
Да се излежавам на една страна,
но и внезапно да скоча.
Да побягна към теб.
Не съм Бог,
който задвижва света
единствено с думи.
Човек съм,
кошница от върви.
Христина Мирчева
("Ускорени пейзажи", 2015)