Спомен за сън

Автор: Данила Стоянова

Коментари: 4

Издател Рива
Брой страници 112
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 185 грама
Размери 13x21
ISBN 9789543205455
Баркод 9789543205455
Категории Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 10.00 лв.

Данила Стоянова е родена на 7 октомври 1961 г. в София. Израства сред книги, музика и разговори. Владее отрано английски, обича пианото си.
Изглежда сякаш стиховете й бързат напред и възрастта ги догонва. В дарбата за самота е най-разпознаваемото й поетично родство - с поезията на Емили Дикинсън, с която общува от дете. Топъл, но хирургичен в детайлите, погледът изследва направата на света и болката в тази направа. Меко и категорично оголва механизма му, приема го и го прощава. Екзистенциалната тревожност на тези стихове, стряскащата им битийна изпълненост ги прави да съществуват в някакво странно надвечерие, сякаш една лента се завърта наобратно и познанието предхожда събитията, които ги пораждат.
Учи във френската гимназия, но не успява да завърши последния клас. На 17-годишна възраст е диагностицирана с лимфома. Следват шест години борба с болестта, лечение в Париж и тежки химиотерапии. Чете много, превежда поезия. Желае да стане театрален режисьор.
Почива в Париж на 3 септември 1984 г. на 23-годишна възраст.
Нейният път се случва - продължава да се случва - в дълбочината, не по протежението на времето. /Яна Букова/

от Ваня Хинкова / дата: 22 мар 2019

(написано в годината, когато аз съм родена)

Когато хълмовете набъбват
и дъждът руква на порои,
цветята с корените си тръгват
и слънцето залязва нагоре,

всичките ми мъки и страховете ми,
повлечени от хаоса,
в ритъма на всеобщото
се успокояват.

1975,
Данила Стоянова

от Ваня Хинкова / дата: 07 мар 2019

На кого пееш ти –
птиче в кафез?
В тъмната стая
как чувстваш залеза?
Само аз ще те чуя,
а аз нямам на кого
да го кажа.

Данила Стоянова,
1981

от Ваня Хинкова / дата: 08 май 2016

Колко е хубаво да си сам
в празната къща.
Овошките са мокри и студени,
облаците – акварелни,
зюмбюлите – морно розови,
колко е хубаво да пеят птички
и в клоните да шуми свобода.

Данила Стоянова
("Спомен за сън", 2016)

от Жана Караиванова / дата: 26 апр 2016

Прекрасна, рядко чиста, талантлива и завладяваща поезия!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Съвсем скоро на българския книжен пазар излезе за втори път „Спомен за сън” – прекрасна стихосбирка на, за съжаление, малко известната и изключително талантлива българска поетеса Данила Стоянова, която умира от левкемия на 23 години през 1984 г. Тя е осиновената дъщеря на големия български преводач Цветан Стоянов и Антоанета Войникова.
Още приживе Данила посвещава тези стихове на баща си, който умира неочаквано през 1971 г. Тя така и не успява да види книгата си издадена. Излиза за пръв път през 1990 г. А през 2003 г. е публикувано и американското двуезично издание.

Сегашното издание включва четири части от стихотворения, спазвайки определена хронология. Последната, четвърта част, която не е била поместена в предишното издание, е със стихове на Данила от Париж, където е била лекувана и където умира.
През 2011 година нейното стихотворение „Дъждът, езерото и вятърът“ е поставено на фасадата на сграда в Лайден (Нидерландия) като част от проекта „Поезия по стените”.

Дъждът
езерото
и вятърът
сънуваха красотата
на един заспал лебед.

Шумоляха перата му.
Скрил глава
той пътуваше
и сънуваше
в тишината
всичко това.
1980

Първата ми среща с нея беше чрез това стихотворение:

Когато срещнеш нещо...

Ако не можеш да го разбереш -
измисли си го.
И то ще ти даде най-силния си смисъл.
Убягва ли от погледа ти -
представи си го.
И ще видиш образа му най-истински.
Преди да го докоснеш –
усети го.
И всеки допир ще остане вече
груб и недостатъчен.

Когато срещнеш нещо,
срещни го с себе си -
и ще се срещнеш с него.
1975

Силно впечатление прави тази наситена и зряла поезия, която изненадва с това, че е написана от толкова млад човек.
Докато се радвах на новото изключително издание на „Спомен за сън” (дизайн Яна Левиева) усещах пулса на всяка дума. Сякаш се докосвах до жив човек, до душата му. Въпреки че Данила пише много за смъртта, стиховете ѝ са изключително жизнеутвърждаващи. Без да има и прашинка отчаяние.
Тя говори много и за самотата, за дъжда, за есента, за студа. Но го прави по красив и по детски чист начин, което превръща страниците на тази книга в нещо светло и топло.
Това е светът на на човек, който безкрайно е обичал живота, виждайки колко крехък и кратък е той.
Разпознавайки го в детайлите – в дребното премазано щурче, в опърлената муха, в нямата пчела, във всезнаещото водно конче.
Гушвайки се в миговете на тихо съзерцание на залеза и прашните стъкла, на предвечерните звезди и покоя на празната стая, за да ги запечата и да ги направи безкрайни.
Разкривайки истинската същност на мълчанието, на времето и битието.

Времето не върви,
а то съществува, и само аз се
изхабявам спрямо него
и се движа.
А движението не съществува без време
и без отправна точка.
Значи аз се движа спрямо себе си,
изхабявам се спрямо себе си
и своята точка.
И вече не населявах света
и света не ме населява.

1983, Париж

Мисля, че думите на Владимир Левчев за Данила Стоянова са най-точни и верни:
„Понякога едно голямо отсъствие изпълва с повече смисъл света около нас от много присъствия.”

Любина Йорданова, Хеликон Русе