Литературни есета

Автор: Вирджиния Улф

Коментари: 1

Издател Колибри
Преводач Иглика Василева
Брой страници 264
Година на издаване 2015
Корици меки
Език български
Тегло 217 грама
Размери 13x20
ISBN 9786191506156
Баркод 9786191506156
Категории Есеистика и публицистика. Световна, Философска проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Макар и позната у нас най-вече с романите си, повечето от които преведени на български, Вирджиния Улф е не по-малко известна и със своите есета. Като сътрудник още от съвсем млада възраст на големите литературни издания в Англия, тя цял живот не спира да пише есета по всякакви литературни и нелитературни поводи, в които без страх и задръжки изказва собственото си мнение, често пъти в разрез с общоприетото. Сред литературните й есета има чисто теоретични, главно върху модернизма, такива за състоянието на книжния пазар, за модерните поетически форми, за изискванията към читателя, без когото литературата е невъзможна, за удоволствието от четенето, за етиката на споровете, както и рецензии върху отделни книги и автори.

Докато в прозата си Вирджиния Улф върви по неутъпкани пътища, предимно срещу литературните канони от миналото, като създава модерни по форма и дух романи, в есеистиката си тя по-скоро се идентифицира с обикновения читател на своето време и неслучайно първите два тома с есета, които издава приживе, се наричат „Обикновеният читател”. Стилът й в тях е импресионистичен и субективен, без излишна натруфеност и без надменна интелектуална поза. Макар Вирджиния Улф да се държи като събеседник, увлечен в непринуден разговор за литературата, в който спокойно изказва своите преценки, похвали и присъди, тя си остава виртуозен майстор на словото, способен да плени дори и читателите, които не споделят нейните често емоционални възгледи.

от ПМ / дата: 02 окт 2015

Еее аре бе..то голям зор..

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Вирджиния Улф, родена Аделайн Вирджиния Стивън (на английски Virginia Woolf, Adeline Virginia Stephen) е британска романистка и есеистка, която заради репутацията си е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на 20 век.

Между Първата и Втората световнa войнa Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга Блумсбъри. Между най-известните й творби са романите „Мисис Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“

Аделин Вирджиния Стивънс е родена в Лондон в семейството на сър Лесли Стивън, смятан за основателя на клуба Блумсбери , и Джулия Принсъп Стивън, (1846–1895). Родителите на Вирджиния й преподават в къщи на 22 Hyde Park Gate, Kensington, където обствановката е сплотена и се усеща либералния дух на семейството. Майка й е била женена преди това, но съпругът й умира не след дълго. Същото се случва и с бащата на Вирждиния. В края на краищата семейство Стивънс е много разноцветно – съставено е от деца от три различни брака. Децата на Джулия от първия й съпруг - Джордж Дъкуърт (1868–1934); Стела Дъкуърд (1869–1897); и Джералд Дъкуърд (1870–1937). Лаура Мейкпийс Стивън, дъщерята на Лесли от Мини Такерай, която била обявена за ментално нестабилна и живяла с тях до 1891, след което прекарва остатъка от живота си в клиника ; Ванеса Стивън, Тоби Стивън, Вирджиния и Ейдриан Стивън. Постиженията на сър Лесли Стивън като редактор, критик и биограф, както и връзката му с Уилям Текери (баща на първата му съпруга) са показателни за средата ,в която Улф отрасва. Хенри Джеймс, Джордж Елиът, Джордж Хенри Луис, Джулия Маргарет Камерън (леля на Джулия Стивън ) и Джеймс Ръсел Лоуел, който е кръстник на Вирджиния, са сред редовните посетители на къщата. Джулия Стивън също така играе важна роля. Освободена от поста придворна дама на Мария Антоанета, тя произлиза от семейство на прочути красавици, които са оставили своя принос в развитието на Викторианското общество като модели на различни художници и фотографи. Като допълнение към тези факти идва и огромната библиотека на 22 Hyde Park Gate, където Вирджиния за разлика от необразованите си братя, учи класическа и английска литература. Според Вирджиния най-ярките й детски спомени обаче са свързани не с Лондон,а със Сейнт Айвс, в Корнуол, където семейството й прекарва всички лета от 1895. Семейството отсяда в къща, наречена Talland House , която има изглед към залива Портминстър. Спомените за семейните ваканции и впечатленията от природата, особено от Годвъри Лайтхаус, играят голяма роля в творчеството й в следващите години, особено в романа To the Lighthouse. Вирджиния е едва на 13, когато майка й е сполетяна от неочаквана смърт. Нервните сривове на Вирджиния започват две години по-късно, когато умира и сестра й. Смъртта на баща й през 1904 е причина за най-страшните й кризи и писателката дори прекарва известно време в клиника. Пристъпите й и последвалите ги периоди на депресия, според модерните учени, са също така породени и от опитите на полубратята на Вирджиния да изнасилят нея и сестра й. През целия си живот Улф е съпровождана от резки смени на настроенията. Въпреки че тези редовни психически сривове повлияват силно на социалните й контакти , творческите й способности остават непокътнати. Смята се, че Вирджиния е страдала от биполярно разстройство - болест, оставила отпечатък върху работата й, във връзките й с хората, в живота й и е най-вероятната основна причина за самоубийството й. След смъртта на баща им през 1904 Вирджиния, Ванеса и Ейдриан продават 22 Hyde Park Gate и купуват къща на 46 Gordon Square в Блумсбери. По време на обучението си в King's College London, Улф се запознава с Lytton Strachey, Clive Bell, Saxon Sydney-Turner, Duncan Grant, и Leonard Woolf като заедно формират ядрото на интелектуалния кръг, познат като Блумсбери Груп, който се прочува през 1910 със сценка, в която Вирджиния е облечена като мъж от Абсинското кралство.