Войната не е с лице на жена. Последните свидетели

Автор: Светлана Алексиевич

Коментари: 0

Издател Парадокс
Преводач Боян Станков
Брой страници 656
Година на издаване 2017
Корици меки
Език български
Тегло 562 грама
Размери 14x21
ISBN 9789545532221
Баркод 9789545532221
Категории Есеистика и публицистика. Световна, Философска проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 25.00 лв.

Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич е носител на Нобелова награда за литература за 2015г.
Отличието се присъжда за „полифоничните творби, които са паметник на страданието и куража в наше време“.
Наричат я „археоложка на комунизма“ и „морална памет на сриналата се съветска империя“.
След огромния успех на „Време секънд хенд“ издателство „Парадокс“ представя първите две произведения
на Светлана Алексиевич, събрани в настоящия том.

"Войната не е с лице на жена“ (1983)

На фронтовете на Великата отечествена война в съветската армия, в партизанските отряди и в нелегалната съпротива воюват повече от 1 милион жени. Те са на възраст между 15 и 30 години и са не само милосърдни сестри и лекари, както е било дотогава. Овладяват всички военни специалности – летци, танкисти, автоматчици, снайперисти, картечари… Жените вече не само спасяват – те убиват! В първата книга от цикъла за Великата утопия фронтовачките разказват за онази война, за която мъжете не са ни разказвали.Вместо за подвизи, за движение на фронтовете и за военачалници, жените говорят за съвсем друго… За това колко е страшно да убиеш първия път… или да се върнеш след сражението на бойното поле. Сред телата – всички толкова млади – на мъртви и ранени, разпиляни като картофи. И да жалиш за всички – и за немците, и за своите, руските войници. За жените от фронта войната не свършва с Деня на победата. За тях кошмарът продължава и в мирно време. Крият военните си книжки, ордените си, раните – физически и душевни. Защото трябва отново да се научат да се усмихват, да ходят на високи токчета, да се омъжат. А мъжете лесно забравят своите бойни другари-жени. И с това им отнемат Победата, не я поделят с тях.

„Последните свидетели“ (1985)

Руснаци, белоруси, украинци, евреи, татари, латвийци, цигани, казахи, узбеки, арменци, таджики…
Милиони съветски деца загиват по време на Великата отечествено война. Затова и те трябва да говорят!
Не само политиците, военните, историците… А най-безпомощните, но и най-безпристрастните участници..
В своето соло за детски глас Алексиевич събира спомените за войната на онези, които тогава са били 7-12 годишни.
Видяна през детските очи тя е още по-ужасяващо страшна.
„Първите убити… видях убит кон… След това… убита жена… Това ме учуди. Аз си представях, че на война убиват само мъже“ – разказва вече порасналият Гена Юшкевич, журналист по професия. С годините трогателната детска наивност прераства в особена историческа отговорност, в чувство за мисия: „… ние сме последните. На тази черта… До този край… Ние сме последните свидетели.
Нашето време свършва. Ние трябва да говорим… Нашите думи ще бъдат последни…“

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg