За съжаление в днешно време в традиционно християнска Европа все повече навлиза Будизма,ние не го възприемаме като заплаха както Исляма,но книги като тази ни карат да се замислим...
Мълчание
Автор: Шюсаку Ендо
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Маргарита Укегава |
| Брой страници | 312 |
| Година на издаване | 2017 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 309 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191509690 |
| Баркод | 9786191509690 |
| Категории | Исторически романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Япония, 1614 година. Шогунът е издал указ за изгонването на всички католически мисионери. Но въпреки гоненията християнството продължава тайното си съществуване. В същото време в Рим, в средите на Римокатолическата църква, се разнася мълва, че Крищовау Ферейра, високоуважаван мисионер в Япония, се е отрекъл от вярата си. Трима млади португалски свещеници заминават за Страната на изгряващото слънце, за да установят истината за учителя си, както и за да продължат разпространяването на християнството по тези далечни земи.
В „Мълчание“ Шюсаку Ендо осветлява една слабо позната част от историята на своята страна. Описаните събития дават храна за размисъл върху универсалния характер на религиите и дълбокия смисъл на християнското милосърдие, като разкриват сложните отношения между Япония и Запада.
Романът е много добър. Тези, които харесват философски ориентирана литература, няма да останат разочаровани.
Трябваше ми време да се настроя на тематиката и стила. Постепенно обаче историята, някакси ме засмука. Дълго време след като я прочетох в мен отекваха мислите на героя. Променяха се. Говоренете и писането за религия винаги са противоречиви и доняктде илюзорни, но тук Ендо ни предлага твърде личен и в същото време нетрадиционен подход. Някакси му вярвам и ме кара да преусмисля къде се намирам аз самата. Накрая сякаш всичко се нажежи, но в същото време и се приземи...Няма еднозначни отговори що се отнася до изборите около и в нас, но винаги действа добре да смениш подхода - виждаш неща, за които не си подозирал.
Много прехвалена книга ...
Ася, като човек, който от години си попълва библиотеката с японски автори чрез поръчки от чужбина, на какъвто език успее да намери, пак ще кажа, че преводът на автор от ранга на Ендо за мен е литературно събитие, защото се случва изключително рядко. Преводът на Рю Мураками например беше отнел шест-седем години и поради тази причина скоро май няма да видим втора негова книга, което е много жалко.
За историческия контекст... Ами, какво да ви кажа? Романът е писан за японска публика все пак и на тях не са им необходими 1000 страници исторически факти, с които така или иначе са наясно. Ние пък в днешно време сме облагодетелствани с неограничено количество информация онлайн и вече няма нужда да се ровим часове в прашни библиотеки, за да си задоволим любопитството. Някак коментарът ви ми напомни за стихотворението "Японският филм" на Валери Петров. Поздравявам ви с него!
Книгата е с много интересна тематика. За съжаление на мен ми дойде малко плитковата - сякаш редакторът или авторът са искали да я направят по-четима и са орязали има-няма половината от нея.
А иначе историята лесно се чете. На мен обаче на моменти ми беше дразнещо: някой теми бяха сякаш писани-недописани, започне една дискусия и след 4-5 реплики спре от раз. А историческият контекст изцяло липсва - освен година, друго кой знае какво не се описва.
Аз лично не мисля да си свалям розовите очила за японците все още. Кичиджиро е прецедент - да, но Иноуе си е майстор на манипулацията - и не само той.
Ей, този преводач бе, убиха се да го хвалят ...то лошо няма, но повтаряно така, човек ще си помисли, че постовете по-долу са малко нагласени.
Преди много години гледах филмът „Мълчание“ по романа на Шюсаку Ендо и той ме остави едновременно с чувство на възхита и тревожност. (Да вметна, че не става дума за наскоро излезлият филм на Скорсезе, а за екранизация от 70-те, под режисурата на Масахиро Шинода). Радвам се, че най-после и самият роман достигна до българския читател. Отдавна не ми се беше случвало да осъмна с книга в ръка, но не съжалявам и за секунда. От първата до последната страница чисто удоволствие, каквото може да ти донесе само срещата с истински майстор на прозата. За мен тази книга е изключително силна. Още съм под въздействието й и не успявам да подредя добре мислите си, но мога със сигурност да кажа, че амбивалентността на японската култура, способността й да асимилира всяко външно влияние по един едновременно жесток и прекрасен начин, е уловена съвършено тук. Япония винаги е била енигматична страна, но след време чужденците често установяват, че колкото и дълго да я изучават, съществена част от нея си остава непонятна за тях. Обикновено надяваме розови очила и говорим с възхита за честта на японците, за работоспособността им, самурайския дух и т.н., но точно романи като „Мълчание“, с герой какъвто е Кичиджиро, правдиво описват и някои не толкова лицеприятни, но много правдиви страни от японския характер.
Похвално е, че книга на такава сложна тематика е преведена от оригиналния си език. Адмирации за преводача!
“Мълчание” на Шюсаку Ендо е една от най-интересните и най-вълнуващи книги, които съм чел през последните години. Сюжетът изглежда твърде далеч от нас ? Япония през ХVII в., трагичния сблъсък на португалските католически проповедници с местните власти... Макар и да започва малко описателно и тържествено, като типичен исторически роман, книгата бързо с отърсва от тежестта на историческия декор и се превръща в едно увлекателно четиво с ярки персонажи ? Родригеш, Ферейра, Кичиджиро, Иноуе, ? от които не можем да се отърсим и след като сме го прочели. На какво се дължи неговата пленителност? “Мълчание” успява, изхождайки от една конкретна историческа ситуация, да ни пренесе отвъд културните контексти и епохите в актуалността на една универсална и трудно решима етическа дилема, присъща не само за християнството ? дали да бъдем верни на своите убеждения (вяра), каквито и да са последиците от тях, или да пожертваме, поне външно, убежденията си (вярата си), за да избегнем последиците? Ако романът е толкова въздействащ, то е и заради езика му ? не японския на Ендо, а българския превод, благодарение на който той достига до нас.
Книгата е изумителна, една от малкото с толкова дълбок и вълнуващ сюжет. Препоръчвам я на всеки. Не можах да я оставя, докато не я прочетох.
Поздравления за преводача, за много добре предадената атмосфера на историческия период и спецификата на героите.
Тандемът между белетрист с размаха на Шюсаку Ендо и режисьор от ранга на Мартин Скорсезе със сигурност е обещаващ. Чудесно е, че „Колибри“ пускат книгата преди прожекцията на едноименния филм на „Киномания“ през януари. Ще бързам да я прочета, защото винаги е по-добре да познаваш литературната основа предварително, особено когато иде реч за мащабен исторически роман от рода на „Мълчание“, посветен на една далечна и слабо позната епоха.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Наричан с основание японският Греъм Грийн, в своите романи Шюсаку Ендо засяга теми, които по значимост далеч надхвърлят границите на Япония и му носят световно признание. Една от тях е темата за християнската вяра и по-специално за съдбата на католицизма в родината му.
Ендо е роден през 1923 г. в Токио и заедно със семейството си още на тригодишна възраст попада в Далян, Манджурия. Колкото и да е малък Шюсаку, многоликият другоезичен град, в който прекарва детството си, не може да не остави следа в душата му. По-късно се връща в Япония, където на единайсет годишна възраст бива покръстен. Ендо завършва френска литература в университета Кейо – един от най-престижните в Япония. През 1950 г. получава стипендия да продължи образованието си във Франция, където изучава френската католическа литература в Лионския университет. Влиянието на френски писатели като Жорж Бернанос и Франсоа Мориак върху стила му на писане е очевидно.
След завръщането си в Япония се посвещава на писане. Автор е на „Белият човек“, удостоен с литературната награда Рюноске Акутагава, „Море и отрова“, „Уважаеми господин глупак“, „Вулкан“ и др. През 1966 г. излиза романът му „Мълчание“, за който е удостоен с наградата Джуничиро Танидзаки, както и с други отличия. Това е и романът, който се смята за негов творчески връх.
През 1967 г. е избран за председател на Съюза на японските писатели. Удостоен е с литературната награда Йомиури. И до ден днешен Ендо е много обичан в страната си, в Нагасаки дори има музей, който е посветен на него. Книгите му са преведени на множество чужди езици.
Ендо е роден през 1923 г. в Токио и заедно със семейството си още на тригодишна възраст попада в Далян, Манджурия. Колкото и да е малък Шюсаку, многоликият другоезичен град, в който прекарва детството си, не може да не остави следа в душата му. По-късно се връща в Япония, където на единайсет годишна възраст бива покръстен. Ендо завършва френска литература в университета Кейо – един от най-престижните в Япония. През 1950 г. получава стипендия да продължи образованието си във Франция, където изучава френската католическа литература в Лионския университет. Влиянието на френски писатели като Жорж Бернанос и Франсоа Мориак върху стила му на писане е очевидно.
След завръщането си в Япония се посвещава на писане. Автор е на „Белият човек“, удостоен с литературната награда Рюноске Акутагава, „Море и отрова“, „Уважаеми господин глупак“, „Вулкан“ и др. През 1966 г. излиза романът му „Мълчание“, за който е удостоен с наградата Джуничиро Танидзаки, както и с други отличия. Това е и романът, който се смята за негов творчески връх.
През 1967 г. е избран за председател на Съюза на японските писатели. Удостоен е с литературната награда Йомиури. И до ден днешен Ендо е много обичан в страната си, в Нагасаки дори има музей, който е посветен на него. Книгите му са преведени на множество чужди езици.
